Да избягаш от ужасите на войната в Украйна дата: 28/04/2017 00:04ч.   252

1 бр.

Вече трета поредна година, хората в Източна Украйна живеят в изключително бурни времена. Периодично се водят ожесточени бойни действия с артилерия, бронирани автомобили и самолети. Броят на жертвите надхвърля 6000 души, ранените са повече от 14 000 (по данни на Световната Здравна Организация и ООН). Повече от 1,5 милиона души напуснаха източната част на Украйна или дори страната. 

Човек може да разбере причините и последствията от това, което се случва, но всяка една от участващите страни има своя гледна точка.

На Вашето внимание представяме интервю с един обикновен човек - бивш войник на Въоръжените сили на Украйна, избягал от ужасите и реалностите на тази война. "П", както той помоли да го наричаме, емигрира в Русия и разказва, че чрез измама е бил мобилизиран в редиците на Въоръжените сили на Украйна и изпратен на фронта, за да участва в антитерористични операции.

В интервюто "П" описва методи за сплашване на мобилизираните хора от страна на войниците от батальон "Айдар", изпълняващи ролята на "отбранителен отряд" за новодошлите войници. Освен това, ще Ви бъдат съобщени факти за смъртта на украински войници от ръцете на активисти на "десния сектор" с последвало обвинение към Донецкото опълчение.

Като потвърждение на посочените в интервюто сведения са използвани истински имена и звания на офицери, брой военни части и други потвърждаващи доказателства.

- Здравейте "П". На първо място, позволете да Ви благодаря за това, че успяхте да намерите сили в себе си да разкажете за това, което се случва. Кажете ни как се оказахте във Въоръжените сили на Украйна?

- Здравейте. На 19.04.2006 г. бях повикан на служба във войската на противовъздушната отбрана на Украйна (военна част А 1836). Тази част е базирана в гр. Николаев, населено място тип "Полигон". 

Аз служих във втора дивизия, чиято база е на 500 метра от населеното място. Около него са разположени пет дивизии. В три от тях има система C-300, в две локаторни системи. В дивизията, където аз служих, бяха налични 200 боеспособни ракети. Ръководител на дивизията беше подполковник Александр Осипенко.

- А какво беше Вашето звание? Каква длъжност заемахте?

- Званието ми беше редник, заемах длъжността помощник оператор. Командир на операторите - майор Андрей Петухов. Докато бях на служба в дивизиона, бях откаран до командния пункт само веднъж. През останалото време от службата, аз и колегите ми се занимавахме с домакинска работа, помагахме за построяване на домове на ръководството или на цивилните. Част А 1836 в момента продължава да функционира. Завърших служба след година.

- Какво Ви беше приготвила съдбата след армията?

- След края на службата, до 2015 г. работих като охранител, товарач или общ работник. През същия период, от 2012 до 2013 г. завърших художествения университет ПТУ-12 в гр. Херсон. По това време живеех в гр. Геническ, област Херсонская.

- След това Ви мобилизираха? Веднага след АТО?

- През януари 2015 г., в периода от 16 до 18 януари, не помня точната дата, получих призовка от военните власти в гр. Геническ, където се явих на следващия ден. От там ме изпратиха във военния щаб ПГТ Ивановка (военен щаб Белоус Иван Николаевич), по място на регистрация. От Ивановка бях изпратен в областния военен щаб в гр. Херсон. На следващия ден събраха по отделно всички служещи в моята част (общо 22 души) и ни съобщиха, че отиваме на двумесечен тренировъчен лагер. След което събраха мобилните ни телефони и казаха, че ще бъдат върнати там. По пътя ни забраниха да се обръщаме поименно и помолиха да си измислим псевдоними и да се обръщаме помежду си само с тях.

- Наистина ли попаднахте в тренировъчния лагер?

- Заради всички, които трябваше да бъдат доведени до района на Дебальцов, пътят премина през гр. Славянск. Автобусът спря до контролно-пропускателен пункт №22 (най-отдалечената линия). На мястото на шофьора в автобуса стоеше майор Дегтярев. Той преброи всички, а след това излезе от автобуса и съобщи на военните за пристигащите, които стояха до автобуса, облечени в униформи на десния сектор, батальон "Айдар" и на американската армия. След това майорът откара всички до следващия контролно-пропускателен пункт №23 и сам се върна обратно.

Разстоянието между контролните пунктове е около 800 метра. Двадесет минути по-късно, заради новодошлите, пристигна сержант Руслан Салиев, който раздаде униформи с нашивка на Херсонския батальон и оръдия (АК-74). Униформата беше износена и мръсна, а оръжията непочистени. Някой попита сержанта какво означава всичко това, на което той отговори, че който задава излишни въпроси, то това ще бъдат последните му въпроси. След това, в продължение на седем дни, всички военнослужещи трябваше да копаят фалшиви землянки около контролно-пропускателния пункт. Майорът посещаваше пункта всеки ден, правеше проверка на свършената работа и даваше нови задачи.

- Останахте ли на този пост?

- Ако трябва да съм... На седмия ден, рано сутринта, на контролно-пропускателния пункт отново пристигна майор Дегтярев и нареди на военнослужещите да се придвижат към следващият контролно-пропускателен пункт № 21 за  подкрепление, след което да се върнат обратно. Всички отказаха да изпълнят заповедта. Двадесет минути по-късно, майорът се върна и повтори заповедта, която отново никой не изпълни. След третия път, майор Дегтярев съобщи, че ако заповедта не бъде изпълнена всички ще си останат тук, след което отиде на контролно-пропускателен пункт № 22. Десет минути по-късно, всички войници, намиращи се на контролно-пропускателен пункт № 23 се отправиха към майора, за да се опитат да разрешат сложната ситуация. В същия момент, от страната, където се намираше десният сектор, батальон "Айдар" и американските военни, започна обстрел към контролно-пропускателен пункт 23 от гранатомети и система "Град", който продължи около тридесет минути. Аз и още един войник, чието име е Руслан се скрихме зад бетонни блокове, които се намираха в непосредствена близост до контролно-пропускателния пункт, а останалите се скриха в землянката. 

- Удивително е, как сте оцелели след подобно масово бонбамдиране?

- Бях ранен от парчетата от мини в областта на шията и крака, след което съм изгубил съзнание, а Руслан се контузил. Войниците, които потърсили убежище в землянката загинали. Дойдох на себе си, когато един мъж във военна униформа без отличителни знаци ми е дал да вдишам амоняк. След това качиха мен  и Руслан в автомобил УАЗ без отличителни знаци. Труповете на убитите войници също бяха качени в аналогичен автомобил. Сред хората, качващи труповете, имаше една жена, която снимаше всичко с камера и коментираше, че това са последиците от обстрела от страна на Дебальцево.

- Къде Ви отведоха?

- Аз и Руслан бяхме отведени в болница в град Днепропетровск. Докато чакахме да дойде лекар, заедно с нас в стаята стоеше и гореспоменатата жена. Попитах я какво става и защо бяхме обстреляни от нашите хора. След тези въпроси, тя излезе от стаята и четиридесет минути по-късно дойдоха четирима млади мъже в цивилни дрехи, които казаха, че ако някой разбере за инцидента, в най-добрия случай аз и Руслан ще отидем в затвора, а в най-лошия ще изчезнем безследно.

В болницата лежахме около две седмици. В отделението имаше още пет души с наранявания. Общуването помежду ни беше разрешено само в извънредни ситуации, а обръщението един към друг да е само по име. След една седмица и половина на ранените беше позволена разходка в града. С Руслан решихме, че трябва да избягаме от болницата, за да не попаднем отново в зоната на военни действия. По време на поредната разходка се качихме на влака и пристигнахме в Харьков.

-  Т.е. Вие сте дезертирали?

- Да. Купих си билет за влака до Москва и от тогава работя в Московска област  като охранител на сънародника си Григорий. Обадих се предварително на Григорий, който обеща да ми помогне с намирането на работа. При преминаване на украинските граници заплатих на граничарите две хиляди гривни, за да ме пуснат, тъй като съм на военна възраст. След като преминах руската граница се обадих на Руслан, който пристигна в Москва на следващия ден.

- Какво се случи в Русия?

- Като пристигнах в Москва се срещнах с Григорий, който ми помога да се устроя на работа като охранител във ферма в района на Москва. По време на престоя си в Русия два пъти се свързах с Руслан, който отначало започна работа на строителна площадка в Москва. Руслан ми каза, че възнамерява да се върне в Украйна, тъй като майка му е починала и трябва да отиде на погребението. Две седмици след последния ми разговор с Руслан, се опитах да се свържа с него, но телефонът му беше изключен. От негови роднини научих, че полицията и хората, облечени в цивилни дрехи са отвели Руслан направо от погребението. От полицията казали на бащата на Руслан, че той е осъден на петнадесет години затвор. Не позволяват на баща му да се вижда с него.

-  Някой чака ли Ви в Украйна?

- В Украйна останаха моите баща, мащеха, сестра със съпруга си и двете деца, съпруга и син. След като пристигнах в Русия, при тях често е ходела полиция на обиск, съпругът на сестра ми бил отвеждан седем пъти в полицията за разпит. Опитаха се чрез роднините ми да ме убедят да се върна в Украйна. По време на последния разговор на полицаите с близките ми, им казали, че ако ме намерят ще ме вкарат в затвора или ще ме разстрелят.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.