|
Какво се крие зад интернет бизнеса
дата: 11/11/2015 18:11ч. 233
|
|
1 бр.
|
|
|
Когато става въпрос за някоя негативна класация, в която се намираме в челната тройка обикновено се вдига много шум, но ако сме сред водещите в някое положително класиране… никой не го отбелязва. Да вземем за пример достъпа до интернет – там попадаме в топ 3, и то в световен мащаб. Никой обаче не обръща внимание на факта, че точно в България има най-голям процент потребители, които сърфират в глобалната мрежа със скорост от над 4 Mbps. По този показател изпреварваме държави като Южна Корея, Швейцария и Дания. Според друга класация пък (на компанията Ookla) заемаме първо място по качеството на мрежата. Достъпът до нея у нас има R-Factor (комбинация от няколко критерия) 89.35 от максимален 94. На второ място се нарежда Румъния с 88.96, а на трето е Швейцария - 88.47. Средно за света R-Factor е 84.65. Според Ookla в страната ни е и най-евтиният интернет (около 50 цента на мегабит).
Любопитно е също, че от технологична гледна точка на пазара на фиксиран достъп до интернет се наблюдава миграция - все повече нараства относителният дял на оптичните и коаксиалните мрежи за сметка на традиционните LAN и ADSL. Това неминуемо води и до повишаване на качеството на услугите. Според Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) 45.3% от потребителите ползват услуги със скорост над 30 Mbps, а над четири пъти се е увеличил броят на хората в сравнение с 2012 година, използващи много бърз достъп до мрежата - над 100 Mbps. От средата 2014 г. започна и предлагането на услуги за мобилен достъп до интернет чрез LTE технология.
Показателно е и че водещите 10 доставчици у нас (на база абонати) държат само 69.1% от сектора. Приходите от самостоятелни услуги са се увеличили с близо 2.2% и вече надвишават 372 млн. лева. Увеличение има и при постъпленията от пакети, включващи достъп до мрежата - 300 млн. лева.
Естествено не липсват и проблеми. Един от тях е нивото на проникване на интернет. България все още на последните места в ЕС по този показател. Едва 44.9% от домакинства са свързани със световната мрежа. При населението проникването достига едва 20.9 на сто. При мобилния достъп има малко по-сериозно раздвижване - 65.8% от българите сърфират именно по този начин. Към края на 2014-а общият брой на абонатите на интернет услуги (фиксирани и мобилни) е бил 4 612 623 и се е повишил с 20.7 процента. Ползващите кабелни мрежи са 1.5 млн. (с 4.3% повече), а безжично се свързват 3.1 млн. (ръст от 31.2 на сто).
Редица международни изследвания са установили, че наличието на добра инфраструктура за достъп до мрежата, в комбинация с използването й от възможно най-много хора, има значително позитивно въздействие върху икономическия растеж, измерен чрез брутния вътрешен продукт. Положително е и влиянието върху заетостта и производителността на труда. Ефектите са не само преки и с краткосрочен характер. А според проведено изследване на Booz&Company държавите, в които повече хора разполагат с бърз достъп до мрежата, имат с 2% по-голям ръст на БВП. Осигуряването на връзка с мрежата може да създаде повече от 2 милиона работни места в Европа и да доведе до увеличение на БВП на общността с най-малко 636 млрд. евро.
Високоскоростната връзка до интернет със сигурност е мощен катализатор на икономическото развитие, за съжаление обаче много малка част от българския пазар го осъзнава. Секторът се нуждае от сериозни инвестиции, и то не само частни, за да сме наистина конкурентно способни. В Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение се предвижда към 2020-а най-малко 50% от домакинствата и 80% от бизнеса да са абонирани за интернет със скорост, надвишаваща 100 Mb/s. Пресметнато е, че за целта ще са необходими около 288 млн. лв. Остава само някой ги отпусне.
|
КОМЕНТАРИ
|