Ореховите градини – край или начало след спирането на субсидиите дата: 07/09/2016 00:09ч.   355

1 бр.

Основна причина за увеличение на засадените градини с орехи са помощите от Брюксел. Само за последната година са се увеличили със 169,4% от 30 650 дка на 82 588 дка. Част от българските фермери получават и евросубсидии за продукция, и евросубсидии за биологично производство.

Създаването на самите орехови градини също може да бъде субсидирано от новата Програма за развитие на селските райони. Едната възможност е по т.нар. перо ,,Инвестиции в земеделски стопанства‘‘, където се покриват 50% от направените разходи. Друга възможност е по схемата ,,Стартова помощ за млади земеделски производители‘‘ до 40 години. Веднага след одобрението на проектите им се изплащат по 12 500 евро. Ако до 5 години разгърнат бизнесначинанието си, получават още 12 500 евро.

Простата сметка показва, че максималните разходи за 5 декара орехова градина – наем за градина, закупуване на дръвчета и обработване на земята – са под 3000 лв. за петте години, а само първоначалната субсидия, веднага след одобрението е 25 000 лв. Така излиза, че тя покрива 900% от направените разходи. Ако фрмерът кандидатства по инвестиционна мярка за орехова градина, на което има право, инвестицията за дръвчета за общо 1000 лв. ще бъде покрита наполовина. Той обаче има възможност да получи субсидия за биологично изчистване на земята – 729 евро на хектар, или около 147 лева на декар. Именно в тях редица фермери съзират потенциал за източване на европари.

За един декар градина са необходими 10 дръвчета, за да е спазено разстоянието между насажденията . Всяко от тях струва по 20 лв., т.е. 200 лв. е разходът за декар. Прави се градина, веднага се декларира, че земята започва да се изчиства за биоземеделие, и насажденията започват да се субсидират и с големите европомощи за биоземеделие.

Колко от новите орехови градини са засадени действително с идеята да се развива производство, ще стане ясно след 8 години. Това е времето, необходимо на младите дръвчета, за да започнат да дават реколта. Но въпреки това те имат добър пазар и производителите могат да получават евросубсидии за биопроизводство и евросубсидии за плодове, които са 193,8 лева за декар.

14 лв. на килограм е цената, на която се изкупуват ореховите ядки. За отглежданите билологично тарифата е двойна – 23 лв. на килограм. България изнася около 1000 тона орехови ядки годишно и се нарежда сред 20 – те топизносители по този плод в света, показват данни на Института по овощарство в Пловдив, който е основния доставчик на орехови дръвчета за българския пазар. Годишно института произвежда по 20 000 бройки. Голям интерес от българските фермери има и към турските сортове, сред които най-известния е ,,Беледжик‘‘.

На същите евросубсидии и на същия щедър пазар се радва и друго хитово насаждение – лешниците. В последните години ударно се увеличавт – от 15 000 дка нови масиви през 2013г. на 21 000 дка нови масиви през 2014г., по данни от от последния Аграрен доклад на Министерството на земеделието и храните. На 1 декар могат да се засадят между 35 и 50 броя дървета, единичната цена на фиданка е 3лв., така че разходът за 1 декар градина варира от 99 до 150 лева. Заедно с обработването на почвата при градина до 5 декара разходът е максимум 2250 лв. за петте години, при 25 000 лв. първоначална субсидия. Тези производители също ползват биосубсидиите, също както при орехите, при които са съмненията за източване.

На едро изсушен в сушилня лешник с черупката се изкупува за 6лв. за килограм, а без черупката – за 12 лв. Цената на лешниковите ядки на дребно е поне 30 лв., а за биоядките стига до 50 лв. за килограм.

 Заради бурното разрастване на площите  България ще настоява пред Европейската комисия от 2017г. орехите и лешниците също да не се субсидират за производство на продукция.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.