|
Вълна от недоверие за банките по света
дата: 24/02/2016 15:02ч. 283
|
|
1 бр.
|
|
|
В поредния си геополитически обзор за компанията за финансови анализи ,,Молдин икономикс‘‘, Джордж Фридмън коментира, че все по-голяма част от обществеността няма доверие в банките в Евразия. Според него решението на банковите проблеми минава през три нива. Първо да се върне почтеността на банковия сектор. Второ – да се създаде надеждна застрахователна система за депозитите. Трето – да се гарантира сигурност за спестяванията от съответното правителство, защото то има интерес от политическа и социална стабилност.
За сериозния банков проблем говорят красноречиво последните данни от европейските фондови борси, където котировките на банковите акции вървяха упорито надолу повече от седмица и достигнаха най-ниските си нива от 2012г. насам. Основната причина за наблюдаваната тенденция са гръцките банки, чиито акции са поевтинели с 55% от началото на годината след спад около 80% през 2015. Или гръцките кредитори са загубили почти цялата си пазарна оценка.
Най-голямо главоболие в момента, обаче, създава италианският банков сектор, който навлезе в поредната си неизбежна фаза, след влезлите в сила от 1 януари правила за оздравяване и реформиране на закъсалите банки в еврозоната. Според тях банковите акционери и притежатели на дългови книжа поемат първите загуби от спасителните акции за колабиралата институция, преди да бъдат използвани парите на данъкоплатците. В допълнение европейската гаранционна схема защитатва пълния размер на депозитите до 100 хил.евро, което означава , че всички суми над този таван са в риск. В резултат на това, дребният бизнес и физическите лица, предпочитащи нискорисковата инвестиция в банка са изложени на сериозен риск, особено в комбинация с огромните купища лоши заеми на италианските банки.
Тази неблагоприятна комбинация от фактори насочи общественото недоволство срещу ,,Банка д‘Италия‘‘ заради неумението й да защити националната банкова система. Натискът се засили през последните седмици, заради продължителния спад на цените на банковите акции, който повдигна сериозни въпроси за здравословното състояние на местните финансови институции. Председателят на ,,Банка д‘Италия‘‘ Игнасио Виско, който смени поста на Марио Драги през 2011г. често се сблъсква с враждебно отношение от страна на протестиращите пред централата на институцията и призивите на опозицията за подаване на оставка.
Премиерът на Италия - Матео Ренци също предприе мерки които да тушират напрежението. Той призова за парламентарно разследване върху регулирането на спасените до края на миналата година кредитни институции и излъчи представител, който да работи по внесените от инвеститорите искове за обезщетение.
За най-голямата по размер на активите италианска банкова група ,,Уникредит‘‘, която от 1 януари до 10 февруари изгуби 43% от пазарната си оценка, решението на проблема се крие в насочване на инвеститорите към фондовите борси.
Според Джордж Фридман сигурността на депозитите трябва да бъде в основата на усилията на правителството за връщане на доверието в банковата система.
В Азербайджан след отнемане на лицензите на шест местни кредитори и вълната на недоволство на обществеността, правителството обеща, че ще помогне на Азербайджанския фонд за гарантиране на депозитите, ако той не успее да обезщети вложителите.
Русия също предприе мерки за връщане на общественото доверие след спада на цената на суровия петрол и санкциите, които удариха местната икономика, като вкара допълнителни средства в националната Агенция за гарантиране на депозитите и повиши застрахователния таван на вложенията на частни лица на 1,4 млн. рубли.
В европа и САЩ гарантирането на спестяванията е част от обществения договор между гражданите и властта, като за сега на територията на еврозоната тази задача се изпълнява от националните фондове.
През ноември 2015г. ЕК предложи официално създаване на Европейска схема за гарантиране на депозитите, която предвижда създаване на европейски фонд, финансиран директно от банкови вноски, като ще влиза в действие когато националните схеми изчерпят средствата си и постепенно ще поеме функциите си за пълно гарантиране на вложенията.
За Италия е напълно разбираемо, че тази система за гарантиране на влоговете ще бъде по-удачна от националната схема, докато за Германия това ще бъде политическа дилема, защото ще бъде най-големият донор на общия фонд.
Потенциалните последствия за европейската финансова система от подобен подход според Фридман, трудно могат да се изчислят. И преговорите за бъдещата Европейска схема за гарантиране на депозитите ще е ключов индикатор за стабилността на банковите системи на южноевропейските държави, както и за отношенията на Германия с другите страни от еврозоната.
|
КОМЕНТАРИ
|