|
Неясно бъдеще на старопиталището на Пенчо Семов
дата: 08/10/2015 09:10ч. 405
|
|
7 бр.
|
|
|
Животът е един кръговрат, в чийто край рано или късно трябва да напуснем този свят. Това е естествен процес и - макар и тъжен - в него няма нищо необикновено. Животът е кратък. Изкуството обаче е вечно и точно тук започва трагедията на десетките културни и архитектурни паметници, които родната действителност е обрекла на разруха и забрава.
В България днес, във всяко населено място има поне по една обрасла с бурени изоставена сграда. Точно една такава полупорутена сграда успя да си пробие път отвъд покритите с бръшлян стени и да събуди отново проблема с архитектурното ни наследство.
Сградата е построена в класически стил през 1933 г. по проект на габровския архитект Никола Гръблев за четириетажна лятна вила. Неин собственик е Пенчо Семов - виден български индустриалец, чиито живот и дело допринасят изключително много за стопанското развитие на страната и най–вече за родния му град Габрово.
Във вилата е имало изграден параклис наречен „Свети апостоли Петър и Павел”. В края на 1938 г. Йосиф Шквара изработва мраморен иконостас за параклиса. През 1948 съпругата на Пенчо Семов - Радка - дарява на габровската църква „Успение Богородично” целия реквизит на параклиса, но иконостасът не оцелява. Някои от частите му са използвани за парапет на стълбището на църквата, а други… за паметна плоча на местен антифашист.
Около вилата бил изграден парк с изкуствено езеро, проект на европейски инженери по парково строителство. Имало и зимна градина, в която при специално парно отопление се съхранявали кактуси, палми и други екзотични растения. В езерото сред водни лилии и декоративни рибки имало лодка, на която всеки можел да се качи и повози свободно.
Талантът на нейния архитект Никола Гръблев си личи във всяка извивка и всеки дребен детайл. От арките на терасите до капителите на колоните.
Пенчо Семов пожелава след смъртта му лятната вила да се превърне в старопиталище, което да осигурява подслон и грижа за 50 човека - възрастни журналисти и работници от фабриките му. Но за съжаление след смъртта му през 1945 г. волята му не е изпълнена, тъй като я засяга национализацията от 1947 г.
През 1954 г. тя се превръща в инфекциозно отделение, част от габровската болница. Сградата е ползвана като болнично заведение до края на 20 век, а след затварянето на клиниката, остава необитаема.
Малко след като е изоставена, тя се превръща в любимо място на габровските младежи, които обожавали да се забавляват там. Една такава сбирка става причина и за избухналия преди 15 години пожар, унищожил покрива на старопиталището.
По притихналите й коридори отдавна не се разхожда никой. Е, от време на време тя става дом на някой и това е, може би, най-близкият акт до осъществяването на последното желание на предишния ѝ собственик - да дари дом за нуждаещите се.
Старопиталището в Габрово е само една от безбройните изоставени и неподдържани сгради и паметници на културата у нас. Без да има кой да ги поддържа, бавно и постепенно си отиват банята в Овча Купел, Сефарадската синагога във Варна, железопътният завод, в който е създаден първият български локомотив. Много други знакови за историята на България сгради, част от архитектурното ни наследство, като захарната фабрика в София, вече са просто купчина тухли.
Впрочем, показателен за отношението към собственото ни наследство е и следният пример, свързващ косвено съдбата на захарната фабрика с тази на Пенчо Семов: От 1974 г. до 2009 г. част от архивите на БНТ се пазят в складови помещения именно в захарната фабрика. През 1999 г. във вече разпадащите се складове избухва пожар. Унищожени са много ценни филми от началото на века, между които и оригинална лента на учителя Анатолий Лаптев, запечатала погребението на габровския индустриалец...
Въпреки че нищо на този свят не е вечно, ние – българите трябва да се научим да уважаваме труда на нашите предци. Всичко, което те са изградили с много труд е било за нас – за бъдещето. Редно е да проявим елементарно уважение към делото им, съхранявайки го за следващите поколения.
|
КОМЕНТАРИ
|