 |
Бъдещето на втечнения газ
публикувано от administrator на дата 05/06/2014 18:06ч.  173
|
Технологията за производство на втечнен газ (LNG) е създадено още през 1960 г., но в момента само 19 държави експортират тази суровина. Световният търговски оборот на втечнен газ се е увеличила от 3 bcm през 1970 г. до 331 bcm. Тази технология позволява газта да се доставя на отдалечени дестинации и е по-гъвкава от доставката по газопроводи. През 2000 г. доставките на втечнен газ започват да се увеличават. Катар, страната с огромни залежи на природен газ, повежда тази тенденция още през 1997 г. До 2006 г. Катар се превръща в най-големият износител на втечнен газ, изпреварвайки Индонезия, Малайзия, Алжир. В момента страната изнася 25% от общия обем износен втечнен газ в света.
Инвестициите в тази технология са много големи, също като в строежа на газопроводите. Първоначалните инвестиции включват изграждането на терминали за втечняване и терминали за товарене на продукцията на танкери. В момента разходите за построяване на подобно съоръжение са се увеличили. През 1980 –те една подобна база е струвала $350 за тон втечнен газ на година, до 2000 г. разходите са намалели до $200, поради усъвършенстване на технологиите. На този етап построяването на подобно съоръжение възлиза на около $1000 за тон продукция годишно, поради увеличение на цените на стоманата. А този материал е основен при изграждане на съоръженията за втечняване на газ.
В момента Австралия строи големи LNG съоръжения и след завършването им ще измести Катар от челната позиция по износ на втечнен газ. Трябва да се има предвид, че работната ръка в Австралия е високоплатена, разходите за танкерите също са големи. Най-общо казано разходите за процеса на втечняване на природния газ и транспорта до дадена дестинация би възлизало на $4-$7 mBtu. Тази цена е в пъти по-висока от цената на газ в момента в САЩ - $2.50 mBtu.
Въпреки това, пазарът на втечнен газ се разраства. Страните, които го добиват нямат друг избор да достигнат до далечни държави-клиенти. Специалисти в областта предвиждат търсенето на втечнен гас да се удвои до 2020 г. и да достигне до 526 tpa. В САЩ смятат, че ако страната започне да изнася втечнен газ, това ще доведе до увеличаване на цената на вътрешния пазар. От друга страна големите залежи на този ресурс ще предизвика желание на корпорациите да изнасят този ресурс. В момента в САЩ, 30 щата са наложили солидни данъци върху добива на хидрокарбони и в техен интерес е добивът на шистов газ да се увеличава. Транспортните такси за американските корпорациите са основен проблем. Държавните органи, контролиращи Панамския канал, все още не са изготвили договор за преферциялни такси за транспортиране на втечнен газ. А тази транспортна връзка е стратегически важна за танкерите, превозващи продукта, от Мексиканския залив до Япония, Южна Корея и Китай.
Основният конкурент в експорта на втечнен газ към азиатските страни е Канада. Страната има огромни възможности за добив на шистов газ и разходите ѝ за транспорт до азиатско- тихоокеанските държави ще е мног нисък. Големи залежи има в находищите Хорн Ривър и Монтни в Британска Колумбия и Алберта. От там могат да се изградят и газопроводи. Според оценка на анализатори, Канада може да изнася втечнен газ с обем 30 mtpa до 2020 г., което е с 50 % повече от износа на Катар.
Други страни износителки на втечнен газ са страните от Източна Африка и Източното Средиземноморие. Русия, традиционният доставчик на газ за Европа, в момента отлага инвестицията си в газовото находище Щокман в Баренцово море. Местоположението на това находище би затруднило производството на втечнен газ.Но основния проблем за сега е пласирането на газта, т.е. намирането на държави-клиенти.
Както знаем, в момента технологиите се развиват бързо. Шел разработва плавателен танкер Prelude, върху който ще е изградено съоръжение за втечняване на газ и ще позволи производството на самите офшорни находища. Очаква се проектът да бъде завършен през 2017 г.
Специалисти прогнозират, че европейските страни ще се преориентират основно към доставки на втечнен газ, тъй като искат да неутрализират зависимостта си от Газпром и Русия.
За сега Япония е най-големият вносител на втечнен газ. Но Китай ще е най-големият потребител и всички производители на суровината искат да пробият на този пазар. В момента в Китай се строи пети терминал за втечнен газ и се планират десет нови да бъдат изградени. Китай все още разчита ина доставки от газопроводите с Туркменистан и Майнмар. Китай подписа през месец май тридесетгодишен договор с Газпорм, като цената на газта остана търговска тайна.
 |
КОМЕНТАРИ 
|
