ЕС хвали банковия ни сектор публикувано от admin на дата 10/06/2014 11:06ч.   128

1 бр.

Според докладите за конвергенцията на ЕК и ЕЦБ, които бяха публикувани на 4 юни, българският финансов сектор е добре интегриран, най-вече заради големия размер на чуждестранна собственост в банковата система. В документите се заглеждат макроикономическите показатели, публичните финанси и други фактори, като динамиката на платежния баланс и интегрирането на трудовия, стоковия и финансовия пазар с изискванията на съюза.
ЕК отбелязва в анализа си, че относителния дял на финансовите институции с чуждестранна собственост у нас се понижава по време на кризата до 73%. Причината за това е по-голямата активност на местните парични дружества в новата икономическа среда.
В добрата си оценка за финансово-кредитния сектор на България, Брюксел отчита, че той успява значително да намали зависимостта си от външно кредитиране. Заемите на икономиката от местния банков сектор са в застой от средата на 2012 г., а делът на дълговете в чуждестранна валута намаляват рязко през последните две години и към края на 2013 г. възлизат на 72% за нефинансовите предприятия и 39% за домакинствата.
Комисията отбелязва в доклада си, че нашата финансова система е доказала устойчивостта си на международните финансови кризи и припомня, че нито една стотинка от държавния бюджет не е вложена за спасяването на банки. В документа още пише, че остава голямо доверието във валутния борд, а международните резерви се задържат на високо ниво. Мнението на ЕК за банковата ни система е, че тя е достатъчно ликвидна и добре капитализирана, с коефициент на капиталова адекватност от 16.9% за 2013 г. Независимо от това, остава лошо качеството на кредитното портфолио, а делът на необслужените заеми достига 16.9% към края на миналата година. Добри остават печалбите на местния банков сектор от приемането ни в ЕС насам.
Брюксел също така споделя, че България има добър опит в прилагането на директивите на съюза за финансови услуги.
ЕК посочва, че най-сериозните рискове, пред които сме изложени са динамиката на цените на енергията и хранителните продукти с оглед на техния сравнително голям дял в потребителската кошница на българина. Комисията допълва в доклада си, че специфичен рисков инфлационен фактор е административното намаляване на таксите на електропреносните мрежи, които не могат да бъдат устойчиви в дългосрочен план.
Въпреки напредъка, страната ни не е готова да се присъедини към еврозоната, като причините за това не са икономическите или фискалните показатели на България, а условието- участие във валутния механизъм ERM II, или така наречената „чакалня” за еврозоната. Няма как да бъде изпълнено това изискване, тъй като присъединяването към механизма е възможно единствено, ако страната членка бъде поканена.
Според данните от докладите, които са публикувани на сайта на Министрерство на финансите, страната ни, заедно с Литва, Чехия и Швеция изпълняват всички критерии за членство от Маастрихт. Освен това ние успешно прилагаме изискванията за ценова стабилност с годишна инфлация от -0.8% при референтна стойност от 1.7%. Дефицитът ни за 2013 г. е в размер на 1.5% от БВП, който е много под критерия 3 на сто. Другият показател-дългосрочният лихвен процент, е средно 3.5% за периода май 2013 г.- април 2014 г.-под референтната стойност от 6.2%.
Съотношението брутен държавен дълг към БВП е 18.9%- отново в рамките и много под критерия от 60%. Полша, Румъния, Унгария и Хърватия не покриват по един или два критерия. Тези данни ясно показват, че оценката за това, че не сме готови за еврозоната, е по-скоро политическа, отколкото експертна. Въпрос на отделен коментар е какви са причините за нея.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.