Харчим по 350 млн. лв. годишно за кърпежи и нова маркировка публикувано от Administrator на дата 17/09/2013 10:09ч.   260

1 бр.

Около 5000 км от третокласните шосета в страната са в окаяно състояние и спешно се нуждаят от ремонт, какъвто на повечето от тях не е извършван от 25 г. насам. Това е обяснила министърът на регионалното развитие. Шосетата в добър вид, които наследило правителството, били едва 39% от всичките в страната. Близо 35 на сто от мрежата, или всеки трети километър път е в лошо състояние и се нуждаел от полагане на нов асфалт. Влошаването на настилката на шосетата ни се очертало като тенденция заради недостига на средства след 1990 г., когато в недобро състояние били едва 15-16% от пътната мрежа. Така към момента вече 42% от ключовите за туризма и потенциалните инвестиции третокласни пътища трябвало да се ремонтират спешно. Окаяно било състоянието и на пътните съоръжения като мостове и тунели и дори предпазните огради срещу преминаване на животни. Предвидените средства за ремонт от април до октомври били в размер на едва 45 млн. лв. и щели да отидат основно за кърпежи на шосетата с голяма интензивност на трафик от автомобили. Според разчетите на министерството през всяка от следващите години само за текущи ремонти трябвало да се отделят между 130 млн. лв. и 150 млн. лв. Към тези дейности влизали включително поставянето на маркировката и подмяната на табели и мантинели.
Същата сума била необходима и за евентуалното повишаване на качеството на настилките. Отделно по 50-65 млн. лв. щяла да гълта зимната поддръжка на шосетата в зависимост това колко е сурово времето. Така ежегодно сумата, необходима за подобряване на състоянието на пътната мрежа, набъбвала до 350 млн. лв. В нея обаче не влизат средства за превантивна поддръжка на новопостроените и вече ремонтирани пътища, а липсата на пари за тях ще доведе до ускореното им разрушаване, предупреждава Терзиева.
Доста средства от бюджета гълтат пролетните ремонти, при които се кърпи напукалият се през зимата асфалт. Само за кърпежите на софийските улици отиват по 30 млн. лв., колкото е целият бюджет на някои общини като Димитровград например. Миналата година през април и май бяха преасфалтирани общо 320 000 кв.м от пътищата у нас, които глътнаха над 30 000 тона асфалт. Шампион по кърпежи тогава бе Хасковска област с над 37 000 квадрата, а на дъното на таблицата - Шумен с едва 3550 кв. м. В София бяха ремонтирани 13 950 кв. м.
За ремонти, аварийни дейности и зимно почистване годишно само за софийските шосета от републиканската мрежа са давани по около 15 млн. лв. По толкова се харчат за всички магистрали в страната. Държавните шосета на рекордьора Хасково са глътнали през 2010 г. над 27 млн. лв.
Заради недостиг на средства от тазгодишния бюджет на АПИ предвидените 16 млн. лв. за рехабилитация и проектно-проучвателни дейности са орязани наполовина. Сумата за ремонти – 10 млн. лв., е свита до 2,883 млн. лв. По програмите „Основен ремонт” и „Ново строителство” в периода 2014 - 2016 г. се предвижда изразходването съответно на 5,9 млн. лв. за ремонта на 1180 км пътища и 10,7 млн. лв. за изграждането на 580 км. По програмата, финансирана от Световната банка за рехабилитация и частична реконструкция, на общо 307 км за 105,6 млн. лв. вече са ремонтирани трасетата Видин-Лом-Ковачица-Гиген, Враца-Оряхово, Плевен-Троян-Кърнаре, Исперих-Дулово, София-Пирдоп. По програмата „Транзитни пътища V” за 705 млн. евро, която се финансира със заем от 380 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, а останалата част е от държавния бюджет пък, от всички пътища с обща дължина 1650 км вече са ремонтирани Нова Загора-Симеоновград, връзката на Баня с магистрала „Тракия”, Калофер-Казанлък, Мъглиж-Гурково, а предстои до края на годината да бъдат завършени и Ришкият проход между Шумен и Карнобат, Петроханският проход и трасетата Велико Търново-Търговище, Смолян-Пампорово, Русе-Силистра, Дуранкулак-Каварна и Гоце Делчев-Разлог. По ОП „Регионално развитие” от 2007 г. насам са сключени договори за рехабилитация за 664 млн. лв., 127 млн. лв. от които са за общински пътища, а останалите за държавни от 2-ри и 3-ти клас. Общата дължина на шосетата е 1189 км, 295 км от които са общински. От 80 договора към момента са изпълнени 57.
Неусвоените евросредства по програма „Околна среда” да бъдат пренасочени към изграждането на Северната дъга на Софийското околовръстно шосе. Такава идея обсъждат управляващите.
До 250 млн. лв. се очаква да глътне проектът за строителството на скоростната тангента. По план обектът трябва да се финансира също като завършената през 2012 г. Южна дъга по ОП „Регионално развитие”. Заложената проектна скорост на бъдещото трасе е 120 км/ч. Общата му дължина е 16 км, като се предвижда разполагането на 19 големи съоръжения – мостове над реките Какач, Владайска, Перловска и Искър, 14 надлеза и естакада над жп гара Илиянци.
Отсечката ще има връзка с няколко столични булеварда. От запад на изток трасето пресича предвиденото за западна тангента, като е проектирана връзка тип пълна детелина. След това при бул. „Рожен” се предвижда естакада, като тангентата ще минава на горно ниво. Възел полудетелина ще има при пътя за Требич, а пълни детелини при бул. „Илиянско шосе”, както и при „Ботевградско шосе”, където са планирани и две допълнителни връзки с магистрала „Тракия”.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.