Не са беззащитни жертвите на лихварите публикувано от administrator1 на дата 19/11/2013 11:11ч.   258

1 бр.

В последно време една от най-дискутираните теми в медиите е тази за жертвите на лихварството. Причината за недоразуменията се състои главно в неосведомеността, припряността и нехайството на гражданите. Малко са хората в България, които въобще знаят, че съществува Закон за потребителския кредит, който дава права на всеки човек, взел заем над 399 лв. Това е и оснвната причина повечето фирми за бързи кредити да предлагат на хората финансиране до тази сума.

Всъщност Законът за потребителксия кредит дава доста права на длъжниците, които те и не подозират, че съществуват. Важна подробност в закона е, че кредиторът не може да откаже предсрочното погасяване на заема и няма никакво право да товари длъжника с ангажимент да плаща огромни такси и глоби, ако реши да върне парите предсрочно. Това, което е необходимо да се запомни е, че ако в договора има записани подобни клаузи, те се смятат за недействителни. При положение, че някои от посочените в закона изисквания са нарушени или в договора има неравноправна клауза, те се смятат за недействителни. По този начин длъжникът има право да върне само получените на кредит пари, без да дължи лихви или такси. Затова, когато се усетят злоупотреби, не е нужно да се правят веднага трагедии, а да се отиде при адвокат, където да се подаде жалба в Комисията за защита на потребителите.

Адвокатът осигурява адекватна правна защита. Нещо повече, по разкрита от него специална сметка на клиента притиснатите от лихварите лица могат да внесат парите си и да ги спасят от запориране. Според Закона за адвокатурата тези сметки са напълно анонимни и защитени дори от съдия-изпълнителите. Адвокатите могат да се разпореждат с парите в тях единствено и само със съгласието на клиента. Тези сметки позволяват на пострадалите от лихварството граждан , да спасят малкото им останали средства, докато траят съдебните им дела срещу компанията за бързи кредити, която ги преследва.

Длъжникът може да обърне нещата в своя полза, като пусне жалба до прокуратурата. В Наказателния кодекс има един чл.143, който казва, че: „който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до шест години”. А в чл. 114 пише: който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.