Падат ограниченията на пазарите на труда в целия ЕС за българите публикувано от Admin на дата 05/01/2014 00:01ч.   229

1 бр.

В полунощ на 1 януари 2014 година паднаха и всички останали ограничения на пазарите на труда в Европейския съюз за българи и румънци.
Двете страни станаха част от ЕС преди седем години. С настъпването на осмата година на членство пада преходният период на пазарите на труда и за българите и румънците. Седемте години от него бяха разделени на три части, като през първите две националното законодателство на другите държави членки регламентираше достъпа на работници до пазарите си на труда. През следващите три години държавите членки можеха да продължат да прилагат своите национални мерки, при условие че уведомят Европейската комисия за това. А ограниченията през последните две години бяха предвидени, в случай че страната изпитва сериозни затруднения на пазар на труда или опасност от такива..
През последните месеци не една от деветте държави членки проявиха опасения, че ще бъдат залети от български и румънски работници, като тази възможност нееднократно беше отхвърляна от европейските институции начело с Европейската комисия, която пази свободното движение като една от основните ценности на съюза.
Редица анализатори разясняваха, че тези българи и румънци, които вече са искали да заминат и да работят в някоя от държавите членки, са го направили, защото въпреки ограниченията и затрудненията в повечето от тях специалистите и образованите можеха да получат разрешително за работа. Все пак апокалиптични заглавия за пристигащи милиони работници от България и Румъния се появяваха и през последните часове на 2013 г.
Великобритания и ограниченията
Най-яростна беше реториката по темата във Великобритания, където от месеци продължава кампанията срещу наплива от български и румънски имигранти, след като паднат ограниченията на пазара на труда в началото на 2014 г. През 2004 г., когато към Европейския съюз се присъединиха Полша и още девет държави от Централна и Източна Европа, Великобритания, Ирландия и Швеция бяха единствените членки, които оставиха трудовите си пазари отворени, което доведе до огромна вълна трудови имигранти към тях, но най-вече към Великобритания заради езика и възможностите за работа.
Тогава не бяха направени точни оценки за ситуацията и напливът на източноевропейци и особено поляци изненада Лондон. През изминалата година според официалните данни във Великобритания е имало общо 150 000 румънци и българи. И въпреки че британските власти не направиха окончателна и точна оценка, коментарът им беше, че положението ще бъде различно от 2004 г.
Ограниченията на пазара на труда, свободното движение и Шенген
Междувременно темата за падането на ограниченията на пазарите на труда беше често смесвана с тези за свободното движение и дори за Шенген не само от медиите, но от представители на властта в някои държави членки.
Падането на сегашните ограничения засягат пазарите на труда. Това означава, че всеки българин или румънец може да потърси работа, в която и да е от държавите членки (до момента това е важало за 16 от тях) свободно.
В същото време остава в сила правото на свободно движение на гражданите на двете страни, което важи от присъединяването към ЕС.
България и Румъния обаче остават извън шенгенското пространство и в началото на 2014 г., като не се очаква темата да бъде решена в близките месеци. Това, че не са в Шенген означава, че българите и румънците подлежат на граничен контрол, както британците, например когато влизат в членка на зоната.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.