Пазарът на корпоративни облигации е практически затворен публикувано от Administrator на дата 16/09/2013 14:09ч.   253

1 бр.

За година и половина до средата на 2013 г. на Българската фондова борса 20 дружества са пласирали облигации за над 300 млн. лв. Числото не звучи никак пренебрежимо и дори и сравнено с годините на бум на пазара до 2007 г., не показва драстичен спад.
Реалността обаче е, че пазарът е практически затворен за компаниите, които търсят алтернативи на банковия кредит. Както може да се досети зад тях стоят няколко големи финансови групи, които опират до борсови облигации поради законовите ограничения за инвестиции на пенсиони и взаимни фондове, които имат право да влагат много малка част от активите си в инструменти, които не се търгуват публично. Друга част са преструктирани кредити с цел да се извадят от баланса на банка.
Причините поради които пазарът е замразен са комплексни. Основната е, че през последните години нараства броят на изпадналите в затруднение фирми и не успяващи да обслужват задълженията си. Само през тази година от 58 облигационни емисии, търгувани на БФБ, поне 12 са дали индикация за проблем заради забавени плащания или са били преструктурирани. Затова облигационерите - основно банки, пенсионни фондове и договорни фондове, са по-предпазливи и взискателни.
Една от причините е и липсата на ликвидност на вторичния пазар. Също така има и известни законови грешки , които доведоха до дълги и мъчителни дела. Това срина доверието в пазара, който макар и малък беше бе една активно използвана от компаниите възможност. Най-бурни бяха годините след 2006-а, когато годишно се появяваха по над 20 нови облигационни емисии. Сега става въпрос буквално за единици.
Криза през последните години и ситуация в страната влошиха перспективите пред бизнеса на компаниите, ползвали дългово финансиране, за да обезпечат дейността си. Това е причината в повечето случаи облигационерите да влизат в положение и да са склонни на отсрочки и облекчаване на условията по отпуснатия заем
Милен Марков, главен изпълнителен директор на ПОК Съгласие, коментира, че в случай на проблем първото нещо, към което се пристъпва, е внимателна преценка на това дали затрудненията са временни и дали има шанс предприятието да продължи да обслужва задълженията си. Анализира се дали възникналите проблеми са резултат на лош мениджмънт или на моментни сътресения на пазара. Но най-важно е поведението на самия емитент, посочва Марков, чиито фондове инвестират в корпоративни облигации.
Обезпечението или неговата липса е друг проблем, с който се сблъскват облигационерите в компании. Заеми, които са отпускани без обезпечение, а в останалите случаи то не е достатъчно, за да гарантира 100% от вземанията на облигационерите. Причината за това е, че когато е правена емисията, цените на имотите и оборудването, които най-често се ползват като обезпечение, са били различни от сегашните. Дори и да има обезпечение, инвеститорите се притесняват, че при обявяването на несъстоятелност на дадено дружество може да се появят нови кредитори, които да покажат договори със задна дата и да претендират за дял от средствата, постъпили при разпродажбите. Ето защо предоговарянето на условията по облигационните емисии е по-предпочитано, отколкото пристъпването към предсрочно погасяване на заема. Имахме идея да се опитаме да подемем инициатива и да разрешим този проблем чрез асоциацията, включително чрез тази на управляващите дружества, но проблемът с фалитите със задна дата продължава да стои, коментира Милен Марков от ПОК Съгласие.
В най-честия случай дружествата сами измислят нова схема за обслужване на задълженията си към облигационерите. Обикновено тя включва удължаване на срока на падеж и нов график на лихвените, главничните и амортизационните плащания..
Постигането на консенсус между облигационерите обаче не е толкова лесна задача, коментират запознати. Макар интересите на всички принципно да съвпадат, има разлика, когато кредиторът е малък на фона на останалите. Има случаи, в които банка е и облигационер, и кредитор на дадено дружество. Тогава тя е силната в предоговарянето на условията.
Преструктурирането невинаги е добре за компаниите. Случаят, който илюстрира това най-добре, е на Ален мак. Козметичната компания издаде облигационна емисия за 6.5 млн. евро през 2006 година и закъса с обслужването й през 2009 година, когато облигационерите решиха да й окажат допълнителна помощ. Дружеството изтегли нов облигационен заем за близо 600 хил. евро, но изпита затруднения с обслужването и на тази емисия. Така се стигна до процедура по несъстоятелност, при която облигационерите успяха да съберат средствата по малката емисия.
За допълнителна застраховка от повторение на случаи като този, инвеститорите изискват по-големи обезпечения и настояват за по-консервативни, независими оценки на активите на дружествата.Тази предпазливост не пречи на някои компании да успяват да пробият на пазара и да получат нов облигационен заем. Пример за това е Феърплей пропъртис, който през тази година пусна нова 8-годишна емисия за 2.4 млн. евро при 6.5% лихва. Според анализатори това показва, че емитент, който е познат на пазара, публичен е и има добра кредитна история, може да се възползва от възможността за финансиране чрез облигации дори и в сегашната мразовита ситуация на пазара. Засега обаче такива примери остават изключения.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.