Работим за ток, парно и вода публикувано от Administrator на дата 24/09/2013 10:09ч.   220

1 бр.

До 3 април трябва да работи едно българско семейство с минимален доход, за да може да плати сметките за вода, ток и парно. Това показва изчисление, при което двамата родители са на минимална работна заплата и получават енергийни помощи.
Ако домакинството е с по-прилични доходи и съпругът и съпругата вземат средните работни заплати от по 778 лева (по данни на НСИ), то те могат да изплатят борчовете си към монополите дори за месец и седем дни.
Но при минимална заплата - 310 лв., за да покрият разходите си за ток, парно и вода, това би им отнело около половин година.
Държавата все пак подпомага такива семейства и те получават т.нар. енергийни помощи, които покриват половината от нормалната консумация на енергия.
Според направените изчисления около 20% от доходите на българите отиват за покриване на сметките за ток, вода и парно. Данните се разминават с тези на Националния статистически институт (НСИ), според които за второто тримесечие на годината са отивали около 13% от доходите на хората.
Причината за изкривяването е, че държавата отчита всички допълнителни доходи на хората, не само трудовите (например от наеми, ренти, лихви и т.н.).
По данни на топлинните счетоводители средната сметка за топла вода и парно през изминалата година е 1043,80 лева.
Така през годината едно тричленно семейство с апартамент до 76 квадратни метра изхарчва през отоплителния сезон 421 лева за парно и 311,40 лв. за подгряване на вода. Отделно пари за топла вода се плащат и през лятото, когато цената е по-ниска заради по-високите външни температури, но това се компенсира с по-голямото потребление, отчитат топлофикациите.
Под една трета от българските потребители обаче се отопляват на централно парно. Останалите разчитат на ток (в по-големите градове) или на твърдо гориво (в по-малките населени места).
Изминалият отоплителен сезон на твърдо гориво излиза около 650 лева, ако се използват смесено дърва и въглища и се поддържа непрекъснато отопляема площ от около 85 кв. метра.
Отоплението на ток излиза средно на месец около 230 лева през зимата. Направените изчисления са за същата площ. И те се изплащат за подобен срок.
Статистиката на топлофикационните дружества показва, че най-високите сметки за парно плащат софиянци. Най-ниски пък отчитат топлофикациите в Сливен и Бургас, където през зимата средната сметка за парно е около 60 лева.
Най-високи са цените на електроенергията в Североизточна България където доставчик е чешката фирма Енерго про. В този район токът е с около 1 стотинка по-скъп от останалата част на България.
Причината всяка година Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да определя по-високи цени за района е лошото състояние на мрежата там и множеството големи вятърни паркове.
Средната годишна сметка за ток на едно домакинство, което използва около 200 квтч месечно, е 540 лева. Подобна консумация правят семействата, които имат хладилник с фризер, телевизор, компютър, печка и пералня.
Значение има и енергийният клас. Ако повечето от уредите са клас А, то консумацията е средно с 10% по-ниска от жилищата, където се използват уреди с по-висок разход на енергия (класове В, С или D).
Средно около 60% от питейната вода у нас продължава да се губи и едва 40 на сто от всички подадени количества стига до битовите потребители.
В София сметките за домакинствата се формират от три компонента - цена на водата, цена за пречистване и цена за транспорт на водата. Столичани имат предимството цялата водопроводна система да е изградена на гравитачен принцип, така че помпи за вода почти не са необходими, което намалява цената.
В момента кубик вода струва 1,76 лева. Средно един възрастен човек, който редовно се къпе, чисти и пере харчи между 3 и 4 кубика топла и студена вода. Така средното потребление на домакинство е около 15 кубика вода месечно. В парично изражение това означава около 317,52 лева за година.
Добре е да знаем, че всеки потребител на парно плаща топлата вода като студена на водните дружества.
На топлофикациите той плаща само нейното подгряване, което пък зависи от количествата. Недостатък от години е, че компаниите нямат обща система и докато водните дружества отчитат действителната консумация, то топлофикациите определят цените на база заявените от потребителите цифри или среднопредеглените.
Според изчисленията на ДКЕВР социално приемвливата цена на водата в повечето населени места е средно 4 лева за кубик, но никъде тя не е толкова висока. Водата е по-скъпа в райони, където трябва да се използва ток за нейното придвижване.
Такива градове са Шумен и Добрич, чийто водни дружества не могат да спечелят достатъчно пари, за да покриват разходите си за електроенергия.
Всяка година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) прави изследване за т.нар. Ден на икономическа свобода. Това е датата, до която работим, за да си платим данъците към държавата. Тази година денят се падна точно на 1 май.
Ако прибавим и времето, в което се трудим, за да си платим тока и парното, остава по-малко от половин година свободно време. Но през него пак трябва да се работи, за да се покриват останалите харчове.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.