Спецслужбите няма да имат достъп до трафика ни в интернет публикувано от admin на дата 09/04/2014 11:04ч.   140

1 бр.

Спецслужбите у нас и в Европа повече няма да имат достъп до историята на трафика ни в интернет- до кого и кога сме пращали имейл, кои сайтове сме посещавали, кореспонденцията ни в скайп, правили ли сме банкови трансакции и др. Промяната влиза в сила след решение на Съда на ЕС. Мотивите на магистратите са, че със следенето в мрежата се нарушават правата на личен живот и конфиденциалността на личните данни. По този начин интернет потребителите получават усещане за постоянно наблюдение в личното им пространство.
Директива 2006/24/ЕО задължава доставчиците на интернет и телекомите да пазят тарифните данни на клиентите си най-малко 6 месеца и най-много две години. По този начин се подпомага разследването и разкриването на престъпления и се води борба с тероризма.
Еврорегламентът предвижда интернет доставчиците да пазят данните за трафик, местоположение, както и свързаната с тях информация, която е необходима, за да бъде разкрита самоличността на абоната. Така службите за сигурност ще могат да разберат с кой се е свързвал интернет потребителят, продължителността на съобщението и откъде е осъществено, както и честотата на съобщенията с определени лица за даден период. Забранява се запазване на съдържанието на есемес, телефонен разговор, имейли и на търсената информация в интернет.
Въпреки решението на съда, службите ще продължат да имат достъп до електронната ни кореспонденция, както и посещаваните сайтове. Това е регламентирано със Закона за СРС.
Решението на Съда в Люксембург касае събраните данни със задна дата, тъй като те могат да дадат много подробности за личния живот на абонатите, техните ежедневни навици, извършваната от тях дейност и социалните им контакти.
Освен това съдът посочва три съществени проблема. Първият е, че еврорегламентът е твърде широкообхватен, тъй като в него попадат всички лица, без да се прави каквото и да било разграничение. На второ място, не е заложен критерий, който да гарантира, че органите няма да имат и друг достъп до данните, освен за предотвратяване на тежки престъпления. Трето, директивата е посочила много общо минималния и максималния срок за съхраняването на данните, без да посочва ясен регламент, по който да се определят тези срокове. Съдът определя нейните мерки като неефикасни и посочва, че има риск за данните от злоупотреба и неправомерен достъп.
Магистратите отчитат като сериозен пропуск, че директивата не изисква съхранението на данните да се осъществява на територията на съюза. Така тя не може да гарантира контрол върху изискванията за защита, каквото е изричното изискване на Хартата за основните права на ЕС.
Съдът допълва, че доставчиците на услуги сами определят степента на сигурност на данните, а това означава, че няма гаранции, че след срока на съхранение, информацията ще бъде унищожена безвъзвратно.
Димитър Ганчев, който е главен секретар на „Интернет общество България” споделя, че интернет доставчиците у нас приветстват решението на Съда в Люксембург, тъй като спазването на регламента ги е натоварвал с допълнителни разходи. Първоначално това са били разходи свързани с нови сървъри за съхранение на данните, а в последствие са се принуждавали да дават реален IP адрес на всеки свой клиент. Напоследък тези адреси са започнали да се изчерпват и разходите за набавянето им се равняват на това, което доставчиците плащат за международен интернет. Ганчев допълва, че за да бъде преустановено съхранението на тарифните данни, парламентът трябва първо да приеме съответните поправки в Закона за електронните съобщения.
Данните на Софийския районен съд показват, че за последните две години МВР и ДАНС са отправили средно по 8300-8500 искания, което прави по 22-23 на ден.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.