Светът се сбогува с Габриел Гарсия Маркес публикувано от admin на дата 23/04/2014 12:04ч.   144

1 бр.

Хиляди хора се стекоха на траурната церемония за прощаване със знаменития колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес. Те отидоха в Двореца на изящните изкуства, за да положат букет от жълти рози, които той обичаше и да се поклонят пред урната с праха му.
Три часа продължи церемонията, в която взеха участие политици, литератори, представители на обществеността, приятели на писателя и поклонници.
Сред присъстващите бяха и президентите на Колумбия и Мексико.
Маркес почина в дома си в Мексико в четвъртък, само седмица след като беше изписан от клиника. Лекарите не коментират каква е причината за смъртта му, но по предварителни сведения става въпрос за инфекция на белите дробове. Той беше хоспитализиран на 31 март заради бронхопневмония в столична клиника. Именно това е градът, в който писателят пристига в „една морава вечер” през 1961 г. с „последните 20 долара в джоба”.
Той никога не е притежавал мексиканско гражданство, но счита страната за своя втора родина, в която открива стабилността и спокойствието, за да напише своето най-известно произведение „Сто години самота”. Там е създал семейство, има синове и внук.
Мексико е градът, който го изпраща тържествено със стотици хора, които се събраха пред Двореца на изящните изкуства. Вдовицата на писателя Мерседес Барча донесе праха на покойния си съпруг след 4-дневен траур. Тя беше придружена от членове на семейството и пристигнаха с три коли, които бяха строго охранявани с полицейски ескорт.
По-скоро светски характер има траурната церемония. Биографът на Маркес, британеца Джералд Мартин споделя че той никога не е бил религиозен, но е уважавал религията на другите. В родината му Колумбия властите също подготвят честване в негова памет.
На 23 април, когато е Международният ден на книгата, колумбийското правителство е предвидило литературно четене на произведението му „Няма кой да пише на полковника” /1961 г./ в повече от 1000 обществени библиотеки, паркове и училища, като първият, който ще чете е президентът. В родната страна на писателя чакат с вълнение решението на семейството му, къде да бъде погребан праха му.
Легендарният писател Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо в цяла Латинска Америка, е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море, но прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико, където остава до смъртта си. Баща му е фармацевт. В ранното си детство е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително за формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от дядо му - полковник, който е и изкусен златар. Вместо приказки, Маркес е закърмен с военни истории от гражданската война. Баба му от друга страна му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.
Когато е на 8 години, дядо му умира и той е отведен да живее с родителите си. За него в началото те са чужди хора. В Лицея, където започва да учи, пише хумористични поеми и рисува карикатури. Получава прякора „Старикът“ от съучениците си, защото е прекалено сериозен и няма атлетична фигура. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката. Спира да ходи на лекции, започва да пуши много и се движи в кръга на литератори, художници и журналисти социалисти. Един ден в ръцете му попада книгата на Франц Кафка „Метаморфозите”. Тя променя живота му завинаги.
През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Маркес започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“ .
Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“. Тя излиза в подлистници през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение.
Писателят се среща с Мерседес Барча, докато тя е в колежа, но и двамата решават да завършат, преди да се оженят. След като той заминава за Европа, тя го чака да се завърне. Двамата сключват брак през 1958 г. На следващата година се ражда техният първи син Родриго Гарсия, днес филмов режисьор. 3 год. по-късно, в Мексико, се ражда и вторият им син Гонсало Гарсия, днес графичен дизайнер.
Световната слава на Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на чужди езици. След успеха, вече финансово осигурен, той заминава със семейството си отново за Европа и се установява в Барселона, Испания, където прекарва 7 години.
През 1993 г. Габриел Гарсия Маркес лично забранява творбите му да се превеждат, издават и преиздават на български език, тъй като научава от преводача си на български Румен Стоянов, че издателите му за България отчитат минимални продажби, издаден тираж и печалби при положение, че всяко българско семейство има негова книга. Обиден, той отказва да се тиражират книгите му в България. През 2010 г. литературните агенти на писателя постигат споразумение с българско издателство за нови издания на негови книги.
Често в произведенията му има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981, по вестникарска хроника), романът„Любов по време на холера“ (1985, по спомени на бабата и дядото на автора) и други.
Най-известният роман на Маркес, „Сто години самота“ (1967), е продаден в над десет милиона копия. Той рисува живота в митичното южноамериканско село Макондо (което се появява и в други съчинения на автора и означава банан на езика банту). За него получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 г. През 1982 г. е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
Писателят е известен със своето приятелство с кубинския лидер Фидел Кастро, като често изразява симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 1960-те и 1970-те години. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не подкрепя публично партизанските групи там.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.