Земеделски производители на борсата публикувано от admin на дата 01/12/2014 14:12ч.   164

1 бр.

Българските земеделци за трета поредна година прибират висока зърнена реколта, която достига до 4,69 мнл. тона при пшеницата (по данни на „Агрикор”). Въпреки тези добри резултати, производителите не спират да се оплакват от загубите, които претърпяват. Основната причина за това е, че малко преди времето за жътва цената на пшеницата значително поевтинява и от 210 евро/тон през м. април цената по това време стига до 173 евро/тон. Такива са котировките за януарските фючърси на борсата MATIF във Франция и служат за ориентир на цената на хлебната пшеница в региона.
Тези загуби можеха да бъдат избегнати, ако земеделските производители бяха използвали финансови инструменти, с които да управляват ценовия риск. Според данни на специалисти от аграрния сектор, под 1% от участниците на пазара хеджират, като в това число се включват предимно големите мултинационални компании, изкупуващи зърно. Сред дребните земеделци не се наблюдава практика на застраховане срещу срив в цените с покупката на вючърси или опции. Вариантът обаче се обмисля от 2-3 години и се очаква да настъпи моментът, в който земеделският бизнес в България ще се промени и пазарът ще узрее за хеджирането.
Използването на този вид финансов инструмент сред земеделците стартира още през XVII век в Япония.Тези билети осигурявали правото на притежателите им да купят от продукцията на определена цена, което от своя страна служи като договор за поемане на конкретни ангажименти в бъдеще. По този начин се надгражда най-разпространеният вид спот търговия, при която цената на сделката се плаща веднага, а доставката на стоката се изпълнява незабавно. При фючърсната търговия обаче, покупко-продажбата и цената на стоката се договарят в настоящия момент, а срокът на доставката и плащането - във фиксиран бъдещ момент. Използвайки този инструмент, продавачът се застрахова от евентуално понижаване на цената, а купувачът – от нейното евентуално повишаване. Освен фючърси, на съвременния пазар се наблюдава и използването на опции, които дават правото, но не и задължението да бъде купена или продадена стока на определена цена напред във времето.
Използването на финансови инструменти за управление на ценовия риск от страна на земеделските производители се оказва доста сложно и за фермерите не само в България. Множество фалити са настъпили и на най-добре развития пазар на фючърси в САЩ - Chicago Board of Trade, поради недоброто разбиране на логиката на търговията и неправилното разчитане на сигналите, изпращани от пазара. Специалисти във финансовите операции обръщат внимание, че хеджирането е ниско маржова и капиталово интензивна практика, която изисква големи парични потоци. Това е така, защото с едно фиксиране на борсата, за да се купят фючърси, се блокира продукция и се затварят част от паричните потоци, което може да доведе до негативен резултат за целия бизнес на даден производител. Друга причина, която ограничава земеделските производители в използването на финансови инструменти, е в разходите за покупката на инструментите и услугата за посредничество. Например, при използването на опция при пшеницата разходът варира между 10 – 15 евро/тон, което е твърде висок разход за българските фермери предвид ниската цена на продукцията. Относно разходите за комисионите е трудно да се определи средната цена, поради факта, че към настоящия момент няма компания на местния пазар, специализирана в хеджирането на ценовия риск за селскостопанските производители. Причината за това се крие в отсъствието на интерес към подобен вид услуга.
По думите на специалисти на българския пазар, търговците все още се държат като спекуланти, които чакат да продадат на максимално високи цени на пазара. Сред тях все още липсва ноу-хау и техните консултации с финансови специалисти са насочени предимно към „отгатването” на цените на продукцията в близките месеци. На този етап от развитието си българските земеделци използват други варианти за балансиране на доходите си при настъпване на спадове в цените. Един от тези варианти е засаждането на различни култури, при които има обратна корелация в цените. По този начин производителите очакват увеличената рентабилност от продажбата на царевица да компенсира намалените приходи от продажбата на пшеницата. Другият вариант, който се използва сред фермерите е инвестицията в складови стопанства. Преди няколко години продажбите са се осъществявали основно по жътва, когато е имало изобилие от предлагане и цените обикновено са ниски. Нуждата от финансов ресурс за прибиране на реколтата принуждава производителите да се съгласят с ниските цени на продажбите. Днес обаче, голяма част от производителите могат да изчакат благоприятните цени и да пуснат реколтата за продажба през ноември и декември на спотовия пазар.
Редица специалисти от аграрния сектор смятат, че ако местният пазар се развие до степен, в която да използва потенциала на финансовите инструменти за управление на ценовия риск, обликът на пазара изцяло ще се промени, като ще се осигури стабилност, предвидимост и прозрачност. Качеството на продукцията също ще се повиши. Очаква се първите стъпки към тази промяна да бъдат предприети от търговските компании, а след това и от големите производители. Твърденията на специалисти са, че в сектора е застъпило ново поколение, което гледа на земеделието в дългосрочен план и има потенциал да промени пазара към постигането на по-добри резултати с използването на гъвкави финансови инструменти.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.