Банките недоволстват от промените в Закона за потребителския кредит публикувано от admin на дата 11/04/2014 10:04ч.   165

1 бр.

Промените в Закона за потребителски кредит са окончателно приети. Новите мерки целят да възстановят баланса между правата и интересите на банките и техните клиенти. Миналата седмица, когато бяха гласувани промени въвеждащи със задна дата таван върху годишния процент на разходите от малко над 50%, най-засегнати бяха небанковите институции, които предлагат бързи кредити. Сега повод за най-голямо недоволство имат банките.
Причината се крие в ново изненадващо предложение, което беше прието. То предвижда всички промени да важат само за договори, сключени три месеца след обнародването, освен частта, засягаща таксите за предсрочно погасяване при ипотеките, които ще важат и за стари заеми. По този начин клиентите могат да рефинансират задълженията си при поява на по-добри условия. Това стимулира конкуренцията между банките и създава риск за кредитна война между тях, която може да дестабилизира сектора. Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, това условие за вече съществуващите договори ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябва да направят оценка на размерите му.
Конкретният текст гласи, че кредиторът няма право на обезщенетие или неустойка при предсрочно погасяване на жилищните ипотечни кредити, когато са погасени след изтичане на една година от усвояването му, а преди това има таван от 1% върху предсрочно погасения кредит. Досега тази такса беше от порядъка на няколко процента, което наред с други разходи около прехвърлянето буквално блокираше пазара за рефинансиране.
С приемането на новия текст той ще се отпуши. Клиентите ще могат да се възползват от по-изгодна оферта и да се прехвърлят в друга банка, а това ще стимулира дружествата да предлагат по-конкурентни оферти.
Премахването на таксите за погасяване е проблемно за кредитните институции. Причината за това е, че за да осигурят дългосрочен ипотечен кредит, който достига до 30 години, финансовата институция привлича дългосрочен ресурс и съответно има разходи по него. Ако заемът бъде погасен предсрочно, банката остава с фиксираните си разходи и понася загуби.
Чрез премахването на таксата ще изчезнат всички продукти с фиксирани и преференциални лихви.
Рисковете се мултиплицират при отпадането на таксите и по съществуващите договори. Това носи открити загуби на банките. Отвързването на възможностите за рефинансиране отваря реална заплаха за приходите на някои от тях. При сключване на договор с конкретни условия, те вече са си направили очакванията за лихвените приходи. Ако клиентите се насочат към конкурентна компания с по-добри условия, банките ще са принудени или да намалят лихвите си или да свикнат с отлива на клиенти. И в двата случая това означава за тях, че трябва да свият приходите си.
Донякъде този процес може да се окаже здравословен- да се засили конкуренцията и да направи финансовите институции по-ефикасни. При наличие на свръхликвидност в системата може да се стигне до сътресения на пазара. Притесненията на банкерите са свързани с това, че някои банки могат да предприемат много рискова стратегия и да предложат изключително ниски лихви с цел привличане на клиенти от конкурентите си. По този начин и останалите дружества ще трябва да реагират с понижаване на лихвите си.
Това ще намали печалбите им и ще доведе до загуби. Рискът може да се материализира в по-дългосрочен период. Сега лихвите в ЕС са много ниски заради излятата ликвидност в ЕЦБ. В бъдеще те ще се увеличат и тогава банките ще се окажат в капан от скъп ресурс и евтино раздадени кредити. Това ще ги доведе до огромни загуби и ще заплаши стабилността им. Заради особеностите на валутния борд в България, те практически нямат достъп до ликвидност от централната банка. Другата промяна в закона, която ограничава възможността за едностранна промяна на лихвите, ще направи невъзможно банките да прехвърлят част от лихвения риск на клиентите си.
Таксата за предсрочно погасяване при ипотечните кредити е сериозна спирачка пред това да се случи рязко пазарно сътресение. Ако някой е решил да рискува прекалено много, останалите могат да го оставят, защото той ще повлияе само на новите кредити и няма да засегне целия пазар. Но без таксата за предсрочно погасяване това може да се разпростре и върху старите портфейли и тогава реакцията на всички банки ще е неизбежна. Като се вземе в предвид досегашните практики в банковия сектор и липсата на реакция от регулатора към тях, опасността да се появи такъв играч изобщо не е за подценяване.
Приемането на такива драстични промени без дебат между четенията се превърна в парламентарна практика.
Според Петър Андронов, който е главен изпълнителен директор на СИБанк, приетите промени ще доведат до намаляне на банковите приходи и до увеличаване на кредитния туризъм. Той допълва, че очаква случаи на рефинансиране, но не и прехвърляне на цели портфейли.
Вносителят на промените, отказва да коментира дали приетия текст е съгласуван с БНБ и финансовите институции. Според него промените не касаят банките. Това давало възможност на потребителите да си спестят наказателните такси, ако поискат да си предплатят или рефинансират заемите. Депутатът допълни, че ще е много жалко, ако дружествата печелят от тези такси. Той е доволен, че не са влезли другите текстове със задна дата за тавана на бързите кредити, защото те щели да доведат до проблеми с вече сключени договори.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, казва че с промените в Закона за потребителския кредит, управляващите са затвърдили за пореден път две порочни практики. Първата е, че новите промени не отговарят на анализа за наличие на проблем, оценка на размерите му и мерки как промените ще го решат. На второ място, чрез преходните и заключителните разпоредби се променят други закони. Стайков изказва съмнения, че след два месеца може да се наложи нова промяна на закона. Специалистът допълва, че законодателство, което разчита на проба-грешка, може да навреди както на банките, така и на потребителите. Според него е смешно да се говори за увеличение на конкуренцията в сектора, защото в момента в страната ни има 23 банки и 5 чуждестранни клона. На практика конкуренция има и сега. Експертът уточнява, че другото обяснение за транспортиране на европейската директива е още по-смешно, тъй като в нея е упоменато, че кредитните институции имат право на справедливо обезщетение на разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване. Това дава право на всяка страна членка да избира какъв подход да предприеме. Българският парламент е избрал да отмени това обезщетение, но не е изложил своите мотиви за тази мярка и не е оценил ефекта, който ще има върху кредитодателите и кредитополучателите. Стайков допълва, че въвеждането на това условие за вече съществуващи договори, ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябва да направят оценка на размерите му.
Специалистът от Института за пазарна икономика допълва, че ГПР зависи от обстоятелствата, при които работят банките и той не може да бъде намален чрез законодателни промени. Отпадането на някои такси ще доведе до по-високи лихви и в най-добрия случай до непроменен ГПР, но заради очакваната несигурност в системата, той може и да се повиши.
Поправките в закона включват и други промени. В обхвата му попадат и заемите в размер до 400 лв. При тях няма да се прилага правото на отказ от заема в срок от 14 дни след сключването на договора, тъй като депутатите мислят, че това ще обезсмисли и ограничи краткосрочните кредити.
Въвежда се таван на годишния процент на разходите (ГПР) по заемите за домакинства- както за потребителски, така и ипотечни. Промените включват максималната цена на кредитите да бъде ограничена до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, което означава таван от малко над 50%.
Референтните лихвени проценти, които банките прилагат за формирането на лихвите си за крайните потребители, ще представлява пазарен индекс libor, euribor, sofibor и/или индикатори, които са публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт плюс фиксирана надбавка.
Забранява се дребния шрифт в договорите. Те ще се сключват само в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, написани по ясен и разбираем начин.
При теглене на ипотечен кредит, клиентите ще имат избор между два варианта на договор, който ще урежда различни условия в случай на необслужвана ипотека. Първият вариант включва при принудително изпълнение, банката да бъде изцяло удовлетворена от размера на обезпечението, като в този случай лихвата ще е по-висока. При втория вариант, клиентът ще отговаря с цялото си имущество. Тук би следвало лихвите да бъдат по-ниски.
Някои от таксите и комисионните, които банките събират за усвояване и управление на кредита отпадат, но остава таксата за разглеждане/искане на заем.
Всяка от страните ще подписва всяка страница от общите условия в договора.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.