Мъгла около Закона за офшорните компании публикувано от admin на дата 14/04/2014 12:04ч.   174

В началото на тази година беше приет така нареченият „Закон за офшорните компании”. Без достатъчно обществено обсъждане, парламентът прие един твърде противоречив текст, който ще създаде повече проблеми за светлата част от бизнеса, отколкото да противодейства на сивия сектор.
Целта на закона е да бъдат разкрити истинските собственици на офшорните компании, които активно участват в икономиката на страната. Идеята за това е добра, тъй като чуждото законодателство защитава тези дружества, които често са прикрити.
Новият закон ограничи достъпа на компаниите и лицата, които са пряко или косвено свързани с тях, до общо 28 дейности. Включени са такива, за които има определен лицензионен или разрешителен режим, както и свързани с обществени поръчки, придобиването на държавно и общинско имущество, приватизационни сделки, концесии и други. Това са дейности, които изграждат основите на модерното пазарно стопанство и имат структоопределящо значение за финансовата стабилност на всяка страна. Преди да са изминали три месеца от приемането на закона, вече е внесен нов законопроект за неговото изменение, като вътре са добавени три нови ограничения.
Основен проблем е понятието „свързани лица”, тъй като има твърде широка дефиниция. Не е изяснено дали едно българско дружество, което е под контрола на международната икономическа група, в чиято структура има регистрирана офшорна компания, ще попадне под забраните му, дори и двете компании да имат само косвена връзка, без договорни или търговски взаимоотношения между тях.
На нашия пазар има много мултинационални компании, в чиято структура има около 100-150 дъщерни дружества по целия свят. Сред тях със сигурност има такива, които са регистрирани в юрисдикции, които според българското законодателство се явяват офшорни зони. Тук изниква въпроса дали една такава група би предпочела за запази дружеството си у нас пред дружеството си в Хонконг или Монако.
В закона са определени четири групи хипотези, в които е възможно приложението на забраните да бъде избегнато. Формулировката не е достатъчно прецизна. Част от тези изключения се основават на изискването акциите на компаниите, свързани с офшорното дружество, да са приети за търговия на регулиран пазар, установен в държава членка на ЕС или СЕИП. По този начин по „ударите” на закона попадат компаниите, чиито акции се търгуват на фондови борси като Нюйоркската, Токийската, Шанхайската, чиито пазарни капитализации са стотици пъти по-големи от европейските фондови борси. Друго изключение предвижда забраните да не се прилагат, ако акциите на дружеството, в което участва офшорната компания, се търгуват на пазар, включен в „списък” по специални закони.
До началото на юли 2014 г., лицата, за които се прилагат забраните, са задължени да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. Те имат две възможности-първата е изцяло да излязат от обхвата на забраните, като премахнат офшорните дружества от структурата си. Втората възможност предвижда да използват някое от изключенията, които позволяват съответното дружество да извърши посочените в закона дейности, макар и да има в структурата си такава компания. Тези изключения могат да бъдат приложени, само ако бъдат разкрити в Търговския регистър.
Близо три месеца нямаше норматив, който да уреди разкриването на действителните собственици на офшорните дружества в регистъра. Законът влезе в сила на 01.01.2014 г., но едва на 18.03.2014 г. след изменения в Наредба №1 от 14.02.2007 г. беше регламентиран ред за разкриване на действителни собственици, и то само въз основа на две от общо четири изключения.
Според докладна записка на заместник-министъра на правосъдието вторият етап от изменението на нормативната уредба на търговския закон ще предвижда възможност за вписване и на останалите изключения. Тези промени все още не са приети и може само да очакваме това да се случи в кратък срок, преди засегнатите лица да бъдат санкционирани, че не са обявили действителните си собственици. Санкциите ще бъдат тежки. Те предвиждат от отнемане на лиценза за извършване на съответната дейност, до обявяване на сключени вече договори за недействителни, и то без право на компенсация. При приватизационните сделки и сделките по придобиването на общински и държавни имоти това би могло да се тълкува като принудително отчуждаване на частна собственост без обезщетение, което е забранено по конституция.
С нормативните промени, които бяха приети на 18.03.2014 г. са предвидени да бъдат вписани три обстоятелства-данни за действителните собственици, данни за офшорното дружество и съответното изключение, на което се позовава то. При вписването ще се прилага и нотариално заверена декларация по образец, с която да се обявят действителните истинските собственици на офшорната компания.
Законът мълчи по въпроса как ще се проверяват лицата дали те са реалните собственици. На този етап той се задоволява от тяхната честна дума, дадена под страх за наказателна отговорност. От правна гледна точка конструкцията изглежда работеща, но в действителност трудно може да се провери дали това, което е декларирано отговаря на истината.
В крайна сметка не би трябвало да ни изненадва фактът, че значителна част от икономиката на България се управлява от местното население на Бермудските, Вирджинските или Каймановите острови. Реалните собственици на офшорните дружества и свързаните с тях лица би следвало да бъдат разкрити.

 

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Дата:15/04/2014 10:04 ч. от Велина

Струва ми се, че и този път законът няма да се окаже ефективен и в крайна сметка няма да бъдат разкрити действителните собственици на офшорките.