Брутния външен дълг се сви с 4 млрд.евро публикувано от admin на дата 24/02/2016 15:02ч.   185

1 бр.

За една година брутния вътрешен дълг на България се е свил от 38,56 млрд. евро на 34,54 млрд. евро. Всички говорят за това как опасно се увеличава задлъжнялостта на държавата, но външните финансови ангажименти на икономиката ни като цяло спадат с осезаемите 10,4% или това са 4 млрд. евро.
Брутният външен дълг е нещо различно от държавния външен дълг. Той е много по-обхватен – в него освен задълженията на държавата се включват и тези на частния сектор – на банки, на други финансови институции, на фирми – без значениие дали са държавна, или частна българска или чуждестранна собственост. В брутния външен дълг се отчитат и вътрешнофирмените заеми, отпуснати от чуждестранни дружества на техните дъщерни компании, като в статистиката на БНБ тези вътрешнофирмени заеми се водят като преки инвестиции.
Според данните на БНБ външния държавен дълг през 2015г. се е увеличил от 5,1 млрд. евро на 5,64 млрд., като в това няма нищо изненадващо, имайки предвид постоянните заеми, които държавата взима за финансиране на бюджетния си дефицит и за плащане на излизащи в падеж стари кредити. Тези числа подхранват опасенията, че ако темпа с който расте държавният дълг се запазаи такъв, само за няколко години ангажименитите на държавата към чуждестранните кредитори ще се удвоят.
Но тук идва ред на друга загадка. След като държавният дълг расте, на какво се дължи намалението на брутния външен дълг? Оказва се, че задълженията на българските банки към чуждестранни кредитори са намалели с 1,5 млрд.евро. Или става дума за това, че повечето от банките са върнали финансирането на своите майки. Това е логично действие като се има предвид огромната ликвидност, съсредоточена в кредитните институции. Повече от 24 млрд. лв. са инвестирани в нискодоходни активи и 12 млрд. лв са по сметки в БНБ, които не само не носят приходи, но са и разходи за кредитните институции. Банките в момента нито могат да намерят достатъчно на брой платежоспособни клиенти, нито могат да поемат допълнително риск и да инвестират натрупаните в тях депозити, едва ли да ополозотворят и финансирането дадено им от техните чуждестранни майки.
Задълженията на фирмите по заеми, взети от чужбина, не са се променили. Те си остават 12 млрд. евро. Най сериозно са намалели заемите на чуждестранни инвеститори предоставени на български компании. Те са се свили от 15,92 млрд. евро на 12,71 млрд. евро. Или става въпрос за земите, които БНБ класифицира като преки инвестиции и които си отиват от България, като единственото обяснение е че чуждестранните компании не виждат потенциал за развитие на нашия пазар и парите, които са предоставили на дружествата в страната не им носят приходи и се изтеглят от страната ни. А това, както и фактът, че банките ни също връщат взетото отвън финансиране, въобще не е повод за радост. Подобни процеси говорят, че бизнес климатът е неблагоприятен и при подобна конюктура малко трудно е да се повярва на оптимистичните прогнози на правителството за съживяване на производството и потреблението, както и за по-висок ръст на БВП от 2% през 2016г. Вероятно отново ще се разчита на проектите, финансирани от еврофондовете, като не забравяме че преди да получим финансиране от ЕС, тези проекти, получават финансиране първо от държавния бюджет.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.