Кредитори и клиенти говорят на различни езици публикувано от administrator на дата 04/06/2014 14:06ч.   261

1 бр.

България отчита най-голям ръст на обявените в несъстоятелност през 2013-а фирми в сравнение с останалите държави от Централна и Источна Европа. Проучване на компанията за управление на кредитния риск „Кофас” средният ръст на фалиралите дружества в региона е 9% , а в България 39%. Има и други тревожни анализи. Според изследователите от БАН това са финансовият и застрахователният пазар , държавния сектор , и селското стопанство . С други думи ако и при тези браншове се случат някакви неблагоприятни процеси , през 2014 не само няма да имаме ръст но БВП може да намалее. Поне за сега не може да се разчита на приноса на нито един от останалите сектори за повишаване на БВП. При цялата тази не радостна икономическа картина гражданите и бизнесмените продължават да задават въпроса кога лихвите по кредитите ще намалеят и банките ще започнат да предлагат по-изгодни условия на желаещите да вземат заем . Краткия отговор е , че това все някога ще се случи но със сигурност няма да е тази година. Горчивате истана е че банките продължават да са нискорентабилни защото изпитват хроничен недостиг на доходен бизнес. Достатъчен показател е слабата възвръщаемост на капитала на банките - средно около 2% , и активите им – близо до 0.2%. Тези резултати се дължат на ниския лихвен марж , който според някой финансови анализи се движат между 3.2-3.5% .Към този фактор се добавят и все още високите разходи за провизии, който банките заделят по необслужвани кредити. Независимо че размерът им намалява те все още си остават големи 200-210 млн. лв. на тримесечие . В една от свойте медийни изяви главният изпълнителен директор на „Райфайзенбанк (България)” Оливер Рьогел много точно характеризира крартината на пазара:
„Предизвикателствата за банковия сектор ще продължат да са свързани със слабия икономически разтеж , което ще ограничи ръста в кредитирането, друг фактор който влияе върху нивото на риска и обемите на кредитирането е продължаващо високо ниво на необслужвани заеми , по-конкретно в корпоративния сегмент” , каза той.
Формулите за излизане от неблагоприятната ситуация не са много и всички те се свеждат , общо взето до увеличаване на нетния марж. За повишаване на цената на кредитите и дума не може да става , затова повечето банки вече започват да намаляват лихвите по привлечените средства – най-вече по депозити и влогове на гражданите и по сметките на фирмите. Но и това може да се прави до определени граници за да не се стигне до това клиентите да изтеглят депозитите си от кредитните институции. Не е тайна че спестяванията на гражданите и търговските дружества в момента са единственния финансов източник на финансови стедства за българските кредитни институции. На външно финансиране , което по обем измести вътрешния ресурс и в момента, а и през следващите две-три години , трудно може да се разчита.
Според някой анализи 1.5% годишна доходност по депозитите на населението е критичната точка под която хората ще започнат да вадят парите си от кредитните институции. Говорим именно за спестяванията на населянието защото именно те като обем – 40.3 млрд. лв. са основната част от парите в банките. В края на март 2014-а средният размер на лихвата оп тях е 3.2% но трябва да се има предвид, че за една година тя е намаляла с близо един процентен пункт. Ако тази тенденция продължи не е далеч времето , когато критичният минимум ще бъде достигнат. Другият подход за увеличаване на рентабилноста е БНБ да намали минималните задължителни резерви на сегашните 10 % от привлечени средства на 5 или 6 процента.Това ще освободи близо 2 млрд. лв. който в момента финансови-кредитния сектор държи по безлихвени сметки в централна банка , и ще позволи на банкерите да ги вкарат в доходоности инструменти. Елементарни изчисления показват , че ако тези 2 млрд. лв. започнат да носят на банките даже само 2% годишен доход , това ще увеличи печалбата на сектора с 40 млн. лв. или със 7-8% годишно. Отделно от това може да се намали вноската , която кредитните институции правят всяка година във фонда за гарантиране на влоговете. Звучи еретично , но преди да захвърли в коша тази идея нека погледнем някой числа. За 2013-а банките са внесли във фонда за гарантиране на влоговете 263млн. лева . Това са средства, които те в буквалния смисъл на думата подаряват на фонда а така той гарантира че при фалит на една кредитна институция ще изплати всички депозити и влогове на граждани и фирми в нея , чийто размер не превишава 196 хил. лева. По своя смисъл това е своеобразен данък сигурност. Благодарение на тези вноски в момента фондът разполага с 2.1 млрд . лева. Това са близо 4.17% от всички привлечени пари от граждани и фирми. В закона за фонда за гарантиране на влоговете пише:
„Когато натрупаните средства във фонда надхвърлят 5 на 100 от общия размер на влоговата база в банките , управителния съвет може да вземе решение годишните премийни вноски да се плащат в намален размер”. Цитираните данни сочат , че парите във фонда са много близо до тази 5 процентова граница . Да не говорим , че в ЕС тя е 1.7%. И нищо не пречи именно заради високия размер на средствата , натрупани във фонда , вноските на банките да бъдат намалени на половина. Такава мярка ще увеличи финансовия резултат на банковия сектор с близо 20% и ще вдигне рентабилноста му. В случая не става дума за увеличаване на банквите печалби, но ако рентабилноста се повиши това ще даде възможност да намалят лихвените разнища в кредитирането , без да им се налага рязко да свиват лихвите по депозитите.Третия начин за постигане на по-голяма рентабилност на банките е рязко активизиране на кредитирането така че банките да печелят от приходите от по-големия брой нови заеми. Логичния въпрос е защо тогава не увеличат отпусканите кредити? Всъщност банките искат да го направят – няма ги клиентите , който биха решили да вземат тези заеми. Става дума за платежоспособни фирми и граждани чийто месечни доходи са поне 120-150% от размера на вноските по заемите , за който кандидатсват. Ето такива кандидати за заеми липсват. Шефовете на кредитните институции не дават това обяснение директно , защото са наясно , че масата от клиенти няма да разберат , а няма и да приемат опдобен отговор. Изпълнителният директор на „Банка Пиреос България” Маргарита Кариди обобщава ситуацията така:
„Банките разполага т достатъчно средства и с желание да кредитират бизнеса. Въпросът е фирмите да предложат добре структорирани проекти , по който да може да се преговаря.Големите компании , който имат стабилна история зад гърба си , обаче не са много склонни да поемат допълнителни рискове , с който е свързано едно разширяване на техния бизнес”. Главния изпълнителен директор на СИБАНК Петър Андонов пък съвсем директно посочи проблема: „Има фирми , който са в добро финансово състо яние. Тях ние сме готови да кредитираме при 4-5% лихва. Тези клиенти обаче са много малко и всички банке се борят за тях.Образно казано , тридесет кредитори се сустезаваме за двадесет фирми. И точно етзи фирми са най-консервативни когато решават дали да вземат заем или не” коментира Андонов.Председателя на управителния съвет на „Банка ДСК” Виолина Маринова вече близо година в поредица от интервюта , че повечето от добрите клиенти се въздържат да вземат заеми – лавината от искания за кредити е от хора и структори , който в повечето случай не се вместват в никакви критерии за платежоспособнос.Масата от кандидати за заеми явно не влизат в групата на ухажваните от банките клиенти. Но тъй като гладен на сит не вярва , хората в повечето случай не възприемат аргументите на банкерите. Така кредиторите и длъжниците говорят на различни езици. Банките търсят платежоспособни клиенти чийто доходи са поне два пъти по високи от месечните им разходи за обслужване на заема. Много по високи са изискванията за размера и качеството на обезпечението. На тези изисквания отговарят все по-малко хора и компании. И причините за това не са само в икономическа рецесия. Последните промени в Закона за потребителския кредит доведоха до значително затягане на условията за предоставяне на заеми.”Това че банките бяха принудени да се откажат от възможността да променят ценатана вече пуснатите кредити за домакинствата беше крайно решение. То ще намали капацитета им да покривата загубите от някой свои операций , като използват приходи от други свой бизнес дейности.А тази гъркавост е от ключово значение , за да може банките да запазят своята жисненоспособност”, витиевато описва проблема главния икономист от „Уникредит Булбанк” Кристофор Павлов. Оливер Рьогл пък е притеснен че премахването на комисионата за предсрочно погасяване е валидна не само за бъдещи кедити а засяга и вече съществуващи договори.Според него такава промяна подкопава доверието на участниците на пазара в законовата уредба. Петър Андонов е убеден , че направените пронмени в Закона за потребителския кредит не са добро решение. „Едно от най-важните неща, който искахме да запомнят народните представители, е че най-разумните решения ги дава пазарът. И преди да се решат да го регулират , първо трябва да направят 100-200 измервания. Защото решенията който внасят импулсивно три минути преди да се гласуват в залата, без никой да направи сметка какви ще са последствията, могат да бъдат катастрофални” , смята Петър Андонов. Казано накратко, банкерите са убедени , че последните законодателни промени не само не подобряват , но и влошават ситуацията на пазара и то до степен , застрашаваща стабилността му. Е когато се повишава пазарният риск , цената на заемите трудно ще падне.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.