Шанхайският удар на Путин публикувано от administrator на дата 04/06/2014 16:06ч.   244

1 бр.

За добро или за зло, газова сделка между Русия и Китай вече има. Тя бе подписана на 21 май в Шанхай в присъствието на китайския президент Си Дзинпин и на руския държавен глава Владимир Путин, буквално часове преди той да отпътува за родината си. И всичко това след като цялата американска преса съобщи със злорадство, че въпреки руските надежди за пренасочване на газовите им интереси от Европа към Азия подобно нещо не се е случило. В интерес на истината прозвучаха и някои трезви гласове, че договорът може да стане факт в последния ден от китайската визита на Путин и дори по време на тридневния световен икономически форум в Санкт Петербург, който бе открит на 22 май.

Сама по себе си сделката, подписана от главния изпълнителен директор на руския газов гигант Газпром Алексей Милер и на председателя на Чайна нешънъл петролиъм корпорейшон - Жу Дзинпин, е грандиозна. Тя е за доставката на 38 млрд. куб. м руски газ годишно за период от 30 години на обща стойност около 400 млрд. щ. долара. Путин я определи като епохално събитие и добави, че двете страни са доволни от цената.

Всъщност именно цената бе основната пречка преговорите по въпросния контракт да се водят повече от десет години. Москва искаше да получи от Пекин европейската цена за синьото гориво, чиято средна стойност през 2013-а бе 380.5 щ. долара за 1000 куб. метра. Китай пък настояваше за число, което да се доближава до газовите доставки от Туркменистан - около 350 щ. долара за 1000 куб. метра. Точната цена на договора не е огласена, защото, по думите на Алексей Милер , е търговска тайна. Но според агенция Интерфакс, която се позовава на добре информиран източник, тя ще е над 350 щ. долара за 1000 куб. метра.

Руският министър на енергетиката Александър Новак съобщи пред репортери, че съгласно постигнатото споразумение Китай ще плати авансово 25 млрд. щ. долара, за да инвестира в необходимата инфраструктура. Газпром ще вложи 55 млрд. долара в газопровода и за разработване на газовото поле в Източен Сибир, което ще го захранва. Чайна нешънъл петролийм корпорейшън ще отговаря за транспортирането и за газовите хранилища на китайска територия и ще похарчи за целта най-малко 20 млрд. долара.

Политическите наблюдатели са единодушни, че газовият договор с Китай е една от мерките на Русия срещу санкциите на САЩ и Европа заради кризата в Украйна и приобщаването на Крим. Енергийни експерти обаче изтъкват, че въпреки китайската сделка Газпром едва ли ще се откаже от европейския пазар, от който е получил над 2.1 трлн. рубли (60 млрд. щ. долара) за продадените 174 млрд. куб. м синьо гориво - доста повече от едва 794 млн. рубли за реализирания в Русия 243 млрд. куб. м газ. Освен това първоначалните количества газ за износ в Китай от 38 млрд. куб. м годишно ще са малка част от европейските продажби на Газпром, които през 2013-а достигнаха 174.3 млрд. куб. метра.

Разбира се, не бива да се забравя, че Европа усилено търси начини да намали зависимостта си от руското гориво, и европейските лидери ще се срещнат през юни, за да обсъдят планове за подобряване на европейската енергийна инфраструктура. От друга страна, капацитетът на китайския газопровод може да се увеличи до 60 млрд. куб. м годишно. Договореното на 21 май количество на доставките покрива около една четвърт от сегашното потребление на Китай и ще задоволи около 10% от търсенето през 2020-а. Следователно, ако двете държави останат доволни от сътрудничеството си, те биха могли да подпишат нови контракти за увеличение на руския газов износ. Още повече че той дава възможност на Пекин да намали зависимостта си от нефтените и газовите доставки от Близкия изток, които пристигат по доста несигурни морски пътища (около 80% от тях минават през пролива Малака между Сингапур и Индонезия).

Ден преди да бъде оповестена епохалната сделка, Русия и Китай направиха малка стъпка и към ограничаване на доминиращата роля на щатския долар като международна резервна валута. Руската Внешторгбанк и китайската Бенк ъф Чайна подписаха на 20 май в присъствието на президентите Дзипин и Путин Договор за сътрудничество, според който двете финансови институции ще се разплащат помежду си в национални валути, заобикаляйки зелените пари.

Извън икономическите споразумения Москва и Пекин изградиха обща позиция и по ред ключови въпроси от политическата сфера, най-вече за Украйна и Сирия. Или, както резюмира Майкъл Клеър - професор в колежа Кемпшир, това е брак по взаимни стратегически интереси, а не по любов, защото Китай иска енергия и оръжия от Русия, а Русия иска дипломатическа подкрепа и пари в брой.

Независимо от демонстрираното единомислие дългосрочните интереси на двете страни в Централна Азия не следват една посока. Президентът Путин даде ясно да се разбере, че Евразийският съюз заема централно място в руската политика и в края на май възнамерява да подпише договори по него с Казахстан и Беларус. Китайската икономическа мощ пък подсказва, че голяма част от Централна Азия по естествен начин попада в сферата на влияние на Пекин, който обяви своите планове да прокара нов път на коприната от тази част на континента до Европа.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който вероятно също до последно се е надявал да няма руско-китайска газова сделка, изпрати писмо до Путин, в което изрази надежда Москва да не спира газовите доставки за Украйна, докато траят тристранните преговори и да използва механизма за ранно предупреждение, ако все пак реши да врътне газовото кранче за Европейския съюз.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.