Ще издържи ли икономиката? публикувано от admin на дата 21/05/2014 10:05ч.   208

1 бр.

Домакинствата са в процес на чакане предприемачите да започнат да наемат повече хора, за да започнат да потребяват. Бизнесът има сериозни опасения, че потреблението е слабо и не стартира инвестиции. Банките от своя страна недоволстват за ниското търсене за кредити. Износителите пък се надяват на по-добри новини от Европа. Правителството предприе стъпки и се опитва да замести липсващата активност по всички фронтове - да потребява, да инвестира, да кредитира, да реиндустриализира, а вероятно скоро и да изнася (имаше дори заявки за възстановяване на държавните външнотърговски дружества).
Очакванията за 2014 г.са за България да е малко по-добра от миналата. Причините за оптимизма се крият най-вече заради оживлението в Европа. Повечето институции вече ревизираха нагоре прогнозите си за страната и те са за ръст между 1.6% и 2.1% в края на годината, като най-голям оптимист се изявява правителството. Прогнозите на повечето специалисти обаче са освен износът, напред тази година да се движи и потреблението. Дали тази ситуация ще се окаже реалност, зависи от Европа, чието възстановяване все още е колебливо, както и от развитието на кризата в размирна Украйна и санкциите срещу Русия.
Брутният вътрешен продукт (БВП) надминава прага от 1% на годишна база за второ поредно тримесечие, но България е с резултати под средните в Европа -1.4% за 28-те държави. Това сочат първите експресни данни на статистиката за представянето на икономиката през първите три месеца на тази година. На тримесечна база ръстът е едва 0.2%. Според външни анализатори в началото на годината представянето на еврозоната също е по-слабо от очакваното.
Ако сравняваме БВП на България за първото тримесечие на тази година със същия период на миналата, трябва да се вземе предвид, че тогава имаше протести и политическа нестабилност. Така че сега има някакъв базов ефект, казва Красен Йотов от Industry Watch.
По-подробен анализ на статистиката показва, че растат инвестициите. Едно от обясненията, което се вижда и от бюджета, е, че капиталовите разходи се увеличават. Възможни причини са наближаващите избори или публичната инвестиционна схема. По-добре обаче би било да растат частните инвестиции, казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. В същото време БНБ отчете спад на преките чуждестранни инвестиции за първите три месеца на годината, като спрямо неревизираните данни за януари - март 2013 г. те са със 168 млн. евро по-малко.
Приносът на нетния износ е отрицателен предвид спадовете, които отбеляза през първите три месеца на годината. Очакванията на анализаторите обаче са, ако няма ново потъване на европейската икономика, износът да се върне към растеж и да има положителен принос за ръста на БВП.
Данните за първото тримесечие показват още един интересен факт- че номиналният БВП е спаднал с около 3%. Това се дължи на дефлацията, която статистиката отчита вече девет поредни месеца. Понякога се надценява значението на реалния растеж на БВП и се забравя, че първоизточникът на данните е номиналният размер на този показател. Това е и причината да има разминаване между данните за реалния ръст на БВП и усещането на домакинствата за това как се развива икономиката. Да не забравяме и ефекта на дефлацията. Ако имаше 1-2% инфлация, най-вероятно реалният растеж щеше да е нула, казва Красен Йотов.
Ако има добра новина, то тя е, че и на тримесечна, и на годишна база има ръст на потреблението, след като беше на минус през цялата 2013 г. Прогнозите както на Министерството на финансите, така и на Европейската комисия залагат на вътрешните сили на икономиката като още един двигател за растеж през тази година.
Вътрешното търсене постепенно ще започне да се възстановява и ще има положителен принос за растежа в резултат от слабо повишение на частното потребление и инвестициите в основен капитал, обобщават от БНБ в първия си икономически преглед за годината.
Всъщност данните за потреблението на домакинствата са в хармония с пазара на труда, който започна да се съживява в началото на годината. Броят на заетите отбеляза най-големия си ръст от 2009 г. насам (с почти 40 хил. души) и безработицата намаля до 13% (от 13.8% година по-рано). Въпреки че стандартно показателите на пазара на труда реагират със закъснение на положителните сигнали в икономиката, те оказват влияние на поведението на домакинствата. Ако хората смятат, че има по-малък риск да останат без работа, желанието за потребление на домакинствата няма да е толкова депресирано, обяснява Георги Ангелов от Отворено общество. Все пак през следващите тримесечия ще стане ясно дали ръстът на работните места е бил еднократен ефект или устойчива тенденция. При втория сценарий увеличаването на заетостта и повишеното потребление ще подтикне фирмите, които работят за вътрешния пазар да започват нови проекти. А ако икономиката се подобрява, ще дойдат и чужди инвестиции, обяснява Ангелов.
Описаната до тук ситуация за развитие на икономиката обаче не отчита потенциалните рискове, които носят колебливото възстановяване на Европа и кризата в Украйна. Доколкото почти две трети от експорта на България е към ЕС, развитието на региона директно влияе на данните за БВП тук. Друг е въпросът, че износът към трети страни през първото тримесечие се сви заради проблемите на Турция, Украйна, Китай и спадът на цените на медта. В допълнение, Германия отчете спад на инвеститорското доверие през март, а българските износители са традиционен поддоставчик на германските. Ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард, цитирана от MarketWatch, също обърна внимание, че темповете на инфлация в еврозоната и други водещи икономики са твърде ниски и представляват риск за перспективите пред света.
Споровете какви мерки да предприеме ЕЦБ отново показаха, че Европа взима решения бавно и това води до допълнителни рискове, казва Георги Ангелов. Според него по-сериозен риск за България е развитието на кризата в Украйна. Не в сегашната тлееща форма, а ако тръгне ескалация на санкциите и контрасанкциите, ако Русия спре газа или ЕС забрани издаването на визи за руснаци. Това е катастрофичен риск, който е малко вероятен, но ако се случи, може да нетира всички положителни фактори на растежа, допълва икономистът.
Туроператорите казват, че ситуацията около ключовия руски и украински пазар остава сравнително напрегната. Ранните записвания на двата пазара отчитат спад от около 10%. А туризмът определено е важен фактор през второто и третото тримесечие на годината.
Дефлацията и по-ниският номинален ръст на БВП от очаквания може да се окажат проблем за изпълнението на бюджета и през тази година. Данните до март вече показаха подобна тенденция и ако цените на петрола и на храните на международните пазари останат ниски, това допълнително ще усложни задачата на финансовия министър. Още повече, че не е ясно какви корекции ще има по еврофондовете и дали не трябва да се финансират от бюджета.
Един от основните рискове в икономиката е традиционен: липсата на доверие в институциите в държавата. А наличието на доверие, както в институциите, така и между икономическите субекти, е едно от основните преимущества за функционирането на която и да е икономика, допълва списъка с рискове Любомир Димитров, старши икономист в Българската банка за развитие.
Риск за развитието на икономиката остава и правителството. Действията, които предприема управляващото мнозинство напоследък, се разчитат като проява на несигурност и непредвидимост за частните вложения. Всичко това с времето прави българската икономика все по-тежка и трудна за вадене, дори и по случайност да се появи някакъв консенсус, стратегия и всички да почнат да действат в една посока.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.