Въпросът за свръхзадлъжнялост – без отговор публикувано от admin на дата 30/04/2014 10:04ч.   161

1 бр.

Силен интерес предизвика подготвяният от Министерството на правосъдието закон за свръхзадлъжнялостта. Изявленията на министъра на правосъдието Зинаида Златанова, както и информацията тиражирана в медиите, сред финансисти и юристи, допълнително объркват.
Въпросът е как човек стига до свръхзадлъжнялост? Важно е да се прави разлика между неплатежоспособен и свръхзадлъжнял. Проектът на закона не може да даде отговор може ли лице, което не е погасявало задълженията си три или шест месеца, да бъде обявено за свръхзадлъжняло? Не са малко случаите, в които длъжниците притежават скъпи имоти и вещи, но не желаят да се лишат от тях, въпреки че не могат да си погасяват заемите си или по-скоро не искат.
В такива ситуации се разчита на становищата, изготвени от назначени от съда оценители. Подобно изследване обаче не е предвидено в нито един от законопроектите. Там е посочено нещо съвсем различно. Гражданите са длъжни да подадат до районните съдилища молба за свръхзадлъжнялост, като попълва специална декларация по образец. В нея се описва цялото имущество, сделките, които са извършени по придобиване и продажба на имоти и вещи в рамките на една година преди подаване на молбата, както и доходите, които получава. Имайки предвид тези данни, районният съд трябва да приеме или отхвърли молбата в срок до три дни. Този период се оказва изключително кратък. Недостатъчни са три дни, за да се провери достоверността на информацията, която е предоставена от длъжника. Това е добра възможност за недобросъвестните граждани да предоставят невярна информация и да избегнат плащането на дълговете. Много по-добре ще бъде, ако в проекта е посочено, че съдът ще се произнесе едва след становище на специализиран оценител.
Друг е въпросът дали длъжникът е споменал в молбата всички свои кредитори. Това също трябва да се вземе предвид от магистратите, преди окончателното решение. Има начин да се провери. Например, ако всяка такава молба бъде качена в специален регистър на Агенцията по вписванията. Тогава кредиторите ще имат възможността за период от 14 дни да предявят исканията си към длъжника. За да се случи това е необходимо всички тези процедури да бъдат описани в законопроекта.
Сериозни опасения създава сравнително лекият режим по свръхзадлъжнялост. Голяма е вероятността от процедурите да се възползват недобросъвестни големи длъжници, а не хората, които наистина имат нужда от защита. Например три години контрол над имуществото и доходите няма да стреснат големите длъжници със заеми от над 200 хил. лева. Когато става въпрос за имуществото им, което се предвижда да бъде запорирано и продадено, проблемът има лесно решение. Напълно достатъчно е то да бъде прехвърлено на роднини, офшорни фирми, адвокатски кантори и т,н,
Задължително е в норматива да залегнат ясни текстове, които да регламентират какво ще се случва със семейната собственост, когато един от съпрузите потърси закрила от кредитор. Важен въпрос е ако мъжът направи това, дали е необходимо съгласието на съпругата му? Съществуват още неясноти около проекта, а едва ли медиите могат да дадат необходимите отговори.

КОМЕНТАРИ напиши коментар

Няма въведени коментари.