Цената на Крим

публикувано от admin на дата 02/04/2014 16:04ч. Прочетена 205

Според финансовите анализатори Русия е далеч от гибел, но ако се стигне до там тя няма да е сама, а ще повлече цяла Европа. Заради присъединяването на Крим разходите ще са най- малко 3 млрд. щатски долара. Тази сметка е направил Владимир Осаковский- главният икономист за Русия и за ОНД в московското поделение на Бенк ъф Америка”. В тази сума са включени 2 млрд. долара, които трябва да заместят средствата от украинския бюджет и да се използват за повишение на заплатите и на пенсиите на жителите на полуострова до равнището им в Русия. Други 1.5-2 млрд. долара ще отидат за обновяване на инфрастуктурата на района. Москва вче е планирала да похарчи поне 50 млрд. рубли (или 14 млрд. долара) за стоеж на мост над пролива Керч.
Бившият финансов министър и член на икономическия съвет на Владимир Путин Алексей Кудрин сподели, че санкциите към Русия може да доведат до отлив на свеж капитал. Той добави, че заради протестите в Крим бягството на капитали е станало по- интензивно и се очаква да достигне 35 млрд. долара. Рублата се е обезценила с около 11% спрямо щатския долар от началото на годината. Това принуди „Банк России” да загърби хилавия стопански растеж и да затегне паричната политика. Основната лихва беше качена основната лихва от 5.5 на 7%, а на редовната си среща на 14 март обявиха, че няма да предприемат лихвени понижения през следващите няколко месеца. „Банк России” иска да задържи тазгодишната инфлация под 5%. Доста висока цел, предвид, че цените са се покачили с 6.2% на годишна база след 6.1% през януари.
Експертите на „Моргън Стенли” очакват 0.8% ръст на БВП на Русия през тази година, а на „Данске банк”- максимум 1%. Владимир Количев и Дария Исакова, които са икономистите на „ВТБ капитал”, прогнозират, че руското стопанство ще потъне в рецесия през второто тримесечие, а тазгодишния растеж ще е нулев. През миналата година БВП на Русия се повиши едва с 1.3%, а министерството на икономиката залага средно 2.5% годишен ръст до 2030-а година.
Сергей Беляков коментира, че икономическото положение носи ясни сигнали за криза и посъветва кабинета да въздържа от увеличение на фискалния товар на компаниите. Той добави, че един от начините да се подпомогне ускоряването на растежа е да продължи намалението на фирмените разходи, след като миналата година те паднаха до 33.3% от БВП.
Още преди провеждането на референдума за Крим московски банкери забелязват, че руски компании теглят милиарди от сметките си в западни банки с клонове в САЩ заради опасения, че американските санкции могат да се разпростират до замразяване на финансови активи. Сред най- активните участници в тегленето на пари са били „Сбербанк” и „Внешторгбанк”, както и „Лукойл”.
Спекулации бяха провокирани около „Банк России”, заради рекордния спад на щатски правителствени книжа. Банката прехвърля вложенията си от САЩ в трети страни, за да намали уязвимостта си от потенциални сурови санкции. Според щатски банкери обемът на американските ДЦК, собственост ма чуждестранни централни банки, е намалял със 104 млрд. щ. долара до 2.86 трлн. Долара в периода 6-12 март. Русия е притежавала щатски дълг за 138.6 млрд. долара към края на 2013-а. Това я нарежда на девето място в света, а и я прави и основния заподозрян за отлива на книжа от попечителя в Ню Йорк.
Още през миналата година Руската централна банка е започнала да намалява инвестициите си щатски активи. Към края на юни 2013г. вложенията на „Банк России” щатските й вложения са били 29.7% от общия им размер срещу 33.8% към 31 март. Франция е спечелила от промяната на състава на руския портфейл и е изпреварила Щатите. През второто тримесечие на 2013-а резерви на „Банк России” във френски активи, включително и правителствени облигации и депозити, са скочили до 32% от общия им обем- 4% ръст спрямо първите три месеца.
Още преди да възникнат геополитическите трусове около Украйна, Русия започнала да намалява теглото на щатските си инвестиции и да променя структурата им. Франция, която през 2012-а е заемала десето място сред руските търговски партньори е имала 2.3% дял от руския търговски оборот през януари. Франсоа Оланд заяви миналия месец, че няма да анулира тези споразумения. Но може да промени решението си, ако западните партньори съгласуват по- широк пакет от санкции срещи Русия.
Засега чуждестранните банки все още не са отрязали масово кредитирането на руски компании, но сделки за финансиране на някои от най- големите руски корпорации са в задънена улица в очакване на развоя на събитията.
Влиянието на богатите руснаци най- силно се усеща в британската столица. Тя се превърна във финансов център за сключените през последните две години сделки по сливания и поглъщания на руски компании в размер около 181 млрд. щ. долара.
Най- мащабните транзакции са били в сферата на енергетиката. Последната от тях е осъществената на 16 март, когато инвестиционното дружество на руския милиардер Михаил Фридман, се съгласи да купи поделението за нефт и газ на германската енергийна група. Според запознато със сделката лице германската компания е ускорила продажбата заради опасения от евентуални санкции срещу Русия, като предварително е съгласувала операцията с Берлин, за да не я блокира.
Провокираната от украинската криза нестабилността обаче дава първите си отражения върху лондонския бизнес на Русия. Търговската верига за детски стоки „Детски мир груп” на руския милиардер Владимир Евтушенко е отложила планираната продажба на борсата в Лондон заради споровете около Крим. Акциите на фирмата „Лента” са загубили 16% след дебюта си на лондонското тържище. Съществува реална опасност главният изпълнителен директор на руския нефтен гигант „Роснефт” да попадне сред лицата, на които ЕС да забрани да пътуват в общността. При евентуална търговска война с Русия германските компании ще платят висока цена. По тази причина немската бизнес общност е категорично против водещата роля на Меркел с Путин.
След като Щатите и ЕС изключиха категорично военен удар срещу Москва, те решиха да ударят в най- уязвимото място- зависимостта на руската икономика. По този начин показват, че икономическите щети от санкциите ще надхвърлят значително всякакви спечелени регионални предимства. Последствия ще има и за двете страни.
Миналата година търговския обмен между Германия и Русия е достигнал близо 77 млрд. евро, като Москва основно е доставяла на Берлин петрол и природен газ. Германия пък е изнасяла за Русия машини, лекарства, влакове и автомобили. На руския пазар има над 6 хиляди регистрирани германски компании. Германският химически гигант BASF пък има дял в сибирските газови полета, а в замяна руският газов монополист „Газпром” е получил съоръжения за складиране на природен газ в провинция Долна Саксония.
Германският производител на материали „Кнауф” е работодател на над 5 хиляди души в руските си заводи. Германската верига „Метро” обяви, че прави „задълбочена оценка” на положението в Украйна, докато планира първоначална публична оферта на руския си бизнес Cash&Carry. “Фолксваген” искаше да инвестира още 1.2 млрд. евро за разширяване на руските си заводи, но в момента не е ясно дали това ще се случи. А държавната германска банка за развитие KfW, която планираше да подпише договор с руската „Внешторгбанк” за инвестиции в размер на 300 млн. евро за средни фирми, анулира сделката в последната минута.
Руският милиардер Алишер Усманов, най- богатият човек в Русия, е продал акциите си в „Епъл” и във „Фейсбук” и се е насочил към инвестиции в технологични компании в Китай.„Металоинвест” на Усманов, която е най- големият руски производител на желязна руда, също може да прехвърли доставките си в Китай и на други пазари, ако Европа наложи санкциите върху износа й.
Междувременно Усманов и 11-ят по богатство руски милиардер Вагит Алекперов, изкупуват ударно акции на ръководените от тях групи, възползвайки се от ниските цени. Алекперов, който е главен изпълнителен директор на „Лукойл”, е изкупил обратно фирмени книжа за 147 млн. щ. долара през първото тримесечие.
Интернет фирмата на Усманов Mail.ru Group пък планира да изкупи обратно акции за 45 млн. долара. От началото на годината нейните книжа са загубили 18% от стойността си. По оценка на „Банк ъф Америка” пазарът вече е изчерпал низходящия си потенциал.