Избрани са банките, на които ще се пласира външния дълг

Вход / Регистрация

публикувано от admin на дата 07/03/2014 12:03ч. Прочетена 153

1 бр.

JP Morgan, HSBC и Citibank са сред избраните банки, които ще пласират външния дълг, в размер на 3 милиарда лева през тази година. Оферти са подали около 20 участника, но според заложените критерии ведомството на Петър Чобанов се е спряло на трите банки. През тази година правителството трябва да емитира облигации за 3 милиарда лева на международните пазари, за да погаси книжа по външния дълг за 800 милиона долара в началото на следващата година, както и да финансира част от бюджетния дефицит, планиран да възлезе на 1.5 милиарда лева през тази. Финансистите смятат, че изборът на трите банки е добър, тъй като ще могат да предложат глобална дистрибуция на книжата, а наличието на местен клон на Citibank ще даде възможност за участие в предлагането и на инвеститори от страната, което е добре за тях, тъй като винаги е имало интерес към външните облигации на страната. Високата ликвидност в банките също е предпоставка за интерес.
Предстои консорциумът от трите банки да проведе първите си консултации, на които да се обсъдят възможностите за валута, в която да бъде издадена емисията, да се определят матуритетът на книжата и най-удачният момент за излизане на международните пазари. Според експерти, до които Капитал Daily се допита, най-подходящо за България е емисията да се раздели на два транша с различна срочност, като най-предпочитана валута е еврото. Наскоро експерт от Министерството на финансите заяви, че се подготвя именно такава схема, но впоследствие тя не беше потвърдена от Петър Чобанов.

През 2012 г., когато се пласираха облигации за 950 млн. евро, тогавашният финансов министър Симеон Дянков не допусна български инвеститори да участват на първичния пазар с мотив да не изтегля ресурс от системата. Впоследствие обаче те ги придобиха на свободния пазар при по-висока цена заради силния интерес.

Сега специалистите смятат, че България има шанс да получи заема изгодно при ниска доходност въпреки напрежението на пазарите, създадено от конфликта между Украйна и Русия. Те пресмятат, че ако дългът се емитира сега в евро, постигнатата доходност би варирала в диапазона 2.1% - 2.2% за 5-годишни облигации и около 3 - 3.5% за 10-годишни. Емитираните през 2012 г. облигации за 950 млн. евро бяха в единната валута с 5-годишен матуритет, а постигнатата доходност - 4.436% (лихва 4.25%). При всички положения предстоящата емисия изглежда доста по-изгодна като разходи за държавата. Освен това облигациите, които ще се погасят догодина, са с лихва 8.25%.

Сред критериите, на които е трябвало да отговарят избраните банки, е предложената цена за извършване на услугата, комисиона, опит в подобни сделки, поддържане на висок рейтинг. HSBC участваше в подготовката на български облигации през 2012 г., когато се пласира обем за 950 млн. евро. Опит с български дълг има и JP Morgan - през 2002 г. по времето на Милен Велчев тя обслужи замяната на част от брейди дълга в доларовата облигационна емисия, която ще се погасява догодина. Citibank пък е активен участник на дълговия пазар в региона като първичен дилър и освен това има представителство в България, което би дало възможност за достъп до новата емисия на местни инвеститори.

Банковият консорциум ще трябва да подготви пласирането на книжа за 3 млрд. лв., което е най-голямата държавна емисия на дълг от години насам. Последно България излезе на международните пазари през миналата година, когато изтегли 290 млн. евро чрез инструмента Schuldschein. Тогава емисията бе разделена на три транша: 7-годишен, 10-годишен и 15-годишен, а доходността варираше от 3.39% до 4.60%. Година по-рано бяха пласирани и облигации за 950 млн. евро, с които се рефинансира част от външния дълг в началото на 2013 г.

Инвеститорите, които биха купили от българските облигации, са големи взаимни и хедж фондове, пенсионни и застрахователни дружества, големи банки, които проявяват интерес към дългови книжа с фиксирана доходност, емитирани от държави от така наречените възникващи пазари (emerging markets). Интерес за тях представляват емисии с големина от над 500 млн. долара. Ето защо България може да си позволи да оформи част от новия дълг на траншове с различен матуритет, за да не се струпва голямо плащане от 3 млрд. лв. в бъдеще, коментират експерти от пазара. Този тип инвеститори биха проявили интерес към българските облигации и поради още един фактор - за тях са в сила задължителни лимити за алокация на инвестициите.

Тъй като страната рядко се появява на международните пазари, може да се очаква, че облигациите й ще са търсен инструмент за диверсификация, още повече че макроикономическите показатели остават стабилни. Освен това те ще са и първият по-сериозен тест за оценката на риска, който чуждите портфейл инвеститори дават на България при кабинета Орешарски. През миналата година международната агенция Standard&Poors предупреди България, че може да й намали рейтинга заради липсата на реформи и политическата несигурност, като сви перспективата й до негативна. В момента страната продължава да има рейтинг ВВВ, което е второто подинвестиционно ниво.

Изборът на валута също е важен за успеха на новите книжа. Имайки предвид, че падежира доларова емисия, може да се потърси възможност и за набирането на част от ресурса в щатска валута, но със задължително хеджиране на риска. През последните месеци държави, сродни на България, активно набираха ресурс в щатски долари, но с промените в САЩ, които са съпроводени с намаление на средствата за стимулиране на икономиката, се създават предпоставки за поскъпване на долара, което ще оскъпява и обслужването на външния дълг.

Точната схема, по която ще се вземе заемът, предстои да бъде обсъдена между банковия консорциум и държавата. Най-вероятно параметрите (срочност, лихва, доходност) на предлагането ще бъдат оповестени публично едва тогава, когато облигациите са вече пласирани. Разбира се, за потенциалните инвеститори те ще бъдат ясни предварително, тъй като най-вероятно ще се прави представяне (роуд шоу) на емисията. Възможно е моделът да бъде изработен бързо в рамките на две-три седмици, но самото пласиране да се отложи във времето, ако банковият консорциум прецени, че пазарният прозорец не е удачен.

Засега от финансовото министерство информират само, че договорните взаимоотношения с избраните банки и правният консултант подлежат на одобрение от Министерския съвет. На ратификация от Народното събрание подлежат договорите, с които се поема държавният дълг. Конкретните параметри на транзакция се определят след финализиране на документацията на по-късен етап в зависимост от състоянието на международните капиталови пазари и инвеститорския интерес, пишат от министерството в отговор на въпроси, които редакцията изпрати.